Лира Литературно-рекламна Агенция
Полякът Анджей Сапковски е на върха на славата си сега
Дебютният сезон на сериала се прие много положително, като вече се заговори и за продължение. Падна и един рекорд: „Вещерът“ се превърна в най-гледания дебют на „Нетфликс“. За да се поддържа висок интереса на зрителите, сега по спешност се подготвя аниме, посветено на главния герой – Гералт от Ривия.
Успехът на сериала веднага подпечата и съдбата на книгите. „Вещерът: Последното желание“ вече два месеца е сред бестселърите на „Ню Йорк Таймс“. Но самият Сапковски остава твърдо стъпил на земята, както си личи по това интервю.
– Как се почувствахте, когато ви предложиха екранизиране на „Вещерът“? Имахте ли някакви предрасъдъци?
– Трябва да призная, че в началото нямах желание. Към мен са се обръщали и преди много хора, предимно далеч от сериозното. Така на практика загубих надежда и ми беше трудно да си я възвърна, когато изведнъж се появи оферта. Самата тя беше делова, а хората, стоящи зад нея, симпатични. Имах основание да реагирам положително.
– Доколко участвахте в продуцентския процес?
– Не много, по мое желание. Не обичам да работя твърде много или прекалено дълго. Между другото, изобщо не обичам да работя. „Който от вас е безгрешен, нека първи хвърли камък върху мен„, както се казва в Евангелието на Йоан.
– Имаше ли нещо, за което настоявахте да бъдете включено?
– Силно вярвам в свободата на един творец и неговата художествена изява. Не се намесвам и не налагам възгледите си на други артисти. Не настоявам за нищо и не се боря за нищо. Съветвам, когато е необходимо и когато е поискано.
– Какво ви изненада най-много в продуцентския процес?
– Много неща. Въпреки че не се изненадвам толкова лесно. Вярвате или не, когато пиша, не виждам никакви изображения. При мен не е визуален процес. Виждам само букви и работя с букви. Така че, когато се изправя пред някаква визуализация на работата си – било то комикси, игри или филми, понякога съм наистина изненадан. Възможно най-приятно.
– Какво смятате, че не сте пресъздали успешно на екрана в адаптацията?
– Ще бъда идиот, ако кажа. Моето име се появява в надписите.
Процесът при мен не е визуален. Виждам само букви и работя с букви
– Как бихте сравнили сериала „Вещерът“ с видеоигрите по книгите?
– Не мога да го направя, защото никога не съм ги играл. Откакто бях дете, не съм играл никакви игри – с изключение на бридж и покер. Видеоигрите просто не са за мен, предпочитам книгите като забавление. Както и да е, според мен телевизионните сериали и видеоигрите – всяка от тях – не могат да се сравняват. Те са твърде различни в подхода, правенето и обективността. Не можете да сравните спагети карбонара с велосипед. Въпреки че и двете имат предимства и недостатъци.
– Заради популярността на „Вещерът“ се забелязва засилен интерес както към книгите, така и към видеоигрите. Защо се получава така?
– Изкушавам се да кажа, че е заради изключителния талант на автора, но няма да го направя, твърде съм скромен. Ще отговоря на вашия въпрос с латинската поговорка habent sua fata libelli, книгите имат своя съдба.
– Обявиха че ще има и втори сезон на филма, какво очаквате да се случи?
– Позволете ми да цитирам Джо Абъркромби, авторът, чиито книги ми харесват много: „Животът всъщност е твърде сложен. Най-добре да запазите очакванията си ниски. Може би ще бъдете приятно изненадани.„
