Историята на Вито Корлеоне е обречена на безсмъртие

През 1969 г. се ражда една легенда…

Появата на „Кръстникът“ бележи началото на нова ера в популярната култура и изкуство. Историята на Вито Корлеоне е обречена на безсмъртие – историята на неговия произход и на традициите, които семейството му следва, на цялата палитра от пленителни антигерои, корумпирани полицаи, безскрупулни врагове и политически машинации, задвижвани от смазания с кръв механизъм на организираната престъпност; историята на неговия най-малък син, Майкъл, който стремително се изкачва до върха, докато постепенно погубва душата си; историята, в която като огледален образ виждаме всички аспекти на човешкото – от непрогледния мрак до заслепяващата светлина.

С изплитането на мащабната и вкоренена в самото сърце на Америка интрига Марио Пузо създава митология със собствени правила и граници, коятонапуска пределите на художествената измислица и се настанява в колективното съзнание на читатели и зрители от цял свят.

„Кръстникът“ е притча, вдъхновена от реалността, която се превръща в непреходен символ на сблъсъка между покварата и честта, смирението и властолюбието, грехопадението и изкуплението.

„Кръстникът“ е литературно предложение, на което не можете да откажете.

ЦИТАТИ ОТ „КРЪСТНИКЪТ“:

Отделяш ли време за семейството си ? Добре. Защото мъж, който не отделя време за семейството си, никога не може да бъде истински мъж.

Само не ми казвай, че си невинен.
Защото това е обида за интелекта ми и ме ядосва много.

Прекарах целия си живот опитвайки се да не бъда лекомислен.
Жените и децата могат да бъдат невнимателни. Но не и мъжът.

Някой ден, дано не се наложи, може да ми потрябваш за услуга.

— Ти си го заплашил!
— Просто му направих предложение, на което той не можеше да откаже.

Дръж приятелите си близо, но дръж враговете си още по-близо.

Всичко е лично, и най-малкото нещо. Всички лайна, които сервират на човек всеки ден, през целия живот, са личен въпрос. Наричат го бизнес. Добре. Но то е дяволски лично.

Има неща, които трябва да се направят и човек ги прави, но никога не говори за тях. Не се опитва да ги оправдава. Те не могат да бъдат оправдани. Човек просто ги прави.

Oбществото налага обиди, които трябва да се понасят, и единственото успокоение беше, че и най-слабият, ако си отваря очите, може да отмъсти и на най-силния.

Приятелството е всичко. Приятелството е повече от таланта. Повече от правителството. То е почти наравно със семейството.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔