Начало / Без категория / Невена Басарова-Дичева: Добрите обноски служат навсякъде

Невена Басарова-Дичева: Добрите обноски служат навсякъде

Книга по етикет създаде юристът, посветил се на децата

nevena

Невена Басарова – Дичева е основател на Първа детска академия за добри обноски, сертифициран треньор по емоционална интелигентност и социален етикет, преминала е сериозни нива на квалификация у нас и в чужбина. Майка на две момчета, тя оставя успешната си кариера на юрист, за да се посвети на обучението на деца и тийнейджъри в етикет и правилно поведение. Резултатът е нейната школа и книгата „Детска академия за добри обноски“, която запълва една ниша в тази област, особено за поколението Z – новите деца, родени в свръхтехнологичния свят, с които ни е трудно да се справим. Разиграна като диалог между двама малки герои – Алекс и Криси, и онагледена с много примери и илюстрации, книгата върши работа и на родителите. Ето какво разказа още авторката, специално за Лира.бг.

– Невена, забелязах, че вие дойдохте на секундата за нашата среща. Точността част от етикета ли е за едно дете и възможно ли е да му обясним какво означава „навреме“?

– Да, точността е част от етикета и е напълно възможна, стига детето да я види от родителите си, от учителите, от цялото общество, колкото и банално да звучи. Ние, възрастните обичаме да се оправдаваме с хиляди причини конкретно за закъсненията – първата е трафикът. Който е пътувал по света и в Европа обаче знае, че трафик има не само в София. Без да нареждаш в колко часа да пристигне, е добре обясниш на детето да отиде по-рано, за да може да си измие ръчичките, да ползва тоалетната и т. н.

Ако говорим за урок по английски или тренировка по плуване, навреме означава десетина минути преди часа. Направим ли тези неща, които споменах, урокът или тренировката ще започнат точно в шест. Иначе става шест и пет, и десет, а всяко закъснение краде от времето на останалите деца, също от личното му време.

Да се позовем на нещо още по-приятно, да кажем рожден ден. Тук е важно да не ходим по-рано, защото можем да притесним рожденика или хората, на които сме на гости. Докато те се приготвят, защото искат празникът да е атрактивен, приятен и запомнящ се, ние предварително „да се изтърсим“ с оправданието „нещо да помогна“. Не! Добрият домакин не иска помощ, а да може да покаже гостоприемството и уважението си към хората, които е поканил.

За да обясня на децата колко е важно времето, аз правя в Академия за добри обноски една игра – „Да изпуснеш самолета за Дисниленд“. От вечерта си приготвяме куфара, четката за зъби заедно с дрехите за обличане вместо да бързаме сутрин, да се чудим какво да облечем, междувременно сме се скарали с някого, изпускаме таксито, глобяват ни в градския транспорт и накрая изпускаме и самолета. Игра е, но често ни се случва в ежедневието. Тоест, от това да бъдем точни, зависи дали ще имаме мечтаната ваканция, или ще си стоим вкъщи, ядосани, че сме загубили освен всичко и доста пари.

– От каква възраст е добре да се усвояват тези навици?

– От началото, от самото раждане. Не е вярно, че бебе на една година не разбира, то усеща и по този начин разбира. Дори агресивната интонация, тряскането на врати, тревогата в гласа на родителите, и тях ще усвои, и по-нататък ще предаде. Ако приготвям обяда и му говоря спокойно, докато детето си играе наоколо, то ще види, че мама слага на масата нещо, което по-късно ще нарече салфетка, после вилици, лъжички… То усвоява тези неща, без да знае, че са добри обноски. Или щом се прибера, веднага се преобличам и си мия ръцете – също го вижда, нищо че не обяснявам, че става дума за добри обноски.

deca

– Могат ли да ни послужат добрите обноски в среда извън домашната?

– Добрите обноски служат навсякъде, и извън границите на страната, в която живеем. Неслучайно в книгата има модул за междукултурните различия. Излязат ли децата във ваканция например, постоянно избухват спорове и кавги, все някой някого ще удари, или ще отидем в хотел, където сме нарушили спокойствието на гостите… Ще дойде управителят, ще започне да ни се кара, ние ще се скараме на децата, докато накрая не се приберем по-уморени, отколкото сме тръгнали да почиваме.

Немалка част от книгата е отделена на училище и на детската градина, защото аз съм убедена, че успехът на детето зависи от това дали то е прието от другите деца и от самите учители. Колкото и да е умно, да има скрит или не толкова потенциал, когато няма добри обноски, то не се адаптира, няма приятели, отхвърлено е, критикувано е, сочено с пръст. Защото хората повече са склонни да бъдат критични, отколкото да проявят емпатия и да се опитат да разберат защо някой има проблем със себеизразяването и се държи по определен начин.

– За градските деца сякаш е лесно, но да си представим онези в малките населени места. Те или са по-свити, или реагират импулсивно. Как ще им помогнат добрите обноски?

– Да си добър и да имаш добри обноски не означава да си добродушен. Не означава и да се оставиш да ти се качат на главата, или да се превърнеш в боксова круша само защото си толерантен.

Неслучайно съм отделила внимание на големите 5, на основните емоции- страх, гняв, радост, отвращение и тъга.

В книгата има и специална тема за победителите и победените, тук въпросите се въртят около спортния терен. Дали ако се държиш унизително с някого, това наистина те прави победител. Както и какво е да имаш противник в спорта, значи ли, че той ти е враг в живота, та нали извън играта вие сте приятели.

Засягам и темата за отстояване на личното пространство. Да – ти можеш да се храниш възпитано, да казваш благодаря и моля и никой да не ти отговори. Случвало ми се е, когато вляза в асансьор в София, а аз винаги поздравявам, да не получа отговор. На мен това не ми прави впечатление, но смущаваше големия ми син, когато беше малък, и той питаше: „Мамо, ти познаваш ли ги тези хора?“ „Не.“ „А как се чувстваш, като не ти отговарят?“ Казвах: „Чудесно, пожелала съм добър ден на себе си.“ Детето свикна и вече няма проблем да поздравява.

nevena2

– Споделят ли самите децата как се учат най-лесно на добри обноски?

– Децата учат чрез игра, чрез добър пример и чрез емоции. Императивният начин, който се използва вкъщи и в училище, от позицията на по-висока йерархия, не работи. Има деца, които се респектират от строгия тон, от размахването на пръст, но успехът е по-голям, когато водим спокоен диалог и ги мотивираме с обяснение защо нещо е нужно. Чрез влизане в обувките на другия, чрез емпатия – например, когато обидиш някой, той как се чувства, хайде да видим теб, когато те обидят, ти как би се почувствал, когато те блъснат, когато те ударят, когато ти вземат играчката или ти разкъсат книгата…

Децата споделят много интересни неща и когато говорим в Академията за добри обноски, след това ходят на училище и се връщат нетърпеливи да ми разкажат с каква неправда са се сблъскали. Те са с едни гърди напред, имат опит и не им е приятно някой да ги бутне или нагруби без причина, дори бих казала – отвратени са, щом на масата друг „яде като прасе“ по техните думи. Храненето е любима тема, защото немалка част от времето ни минава именно на маса. Хубаво е да е подредено, да е сготвено вкусно, но ако я няма красотата на храненето, чисто като етикет и красотата при общуването, нищо не се получава. Много е важно какво ще кажеш на масата – дали весела случка, приятен спомен от миналото, ще споделиш хубав план за утре или ще започнеш да се оплакваш. Родителите често използват повода, така и така сме събрали, дай да се скараме на детето за нещо отпреди два дни.

– Присъстват ли технологиите в „Академия за добри обноски“, още повече че децата от малки вече са с телефон в ръка ?

– Специално внимание отделям на темата за интернет безопасността. Иначе е важно да имаме уважение към хората, с които общуваме виртуално, и към тези, с които общуваме физически. Често се получава така, че се събираме с някой да си играем, ако сме деца, да се видим, ако сме възрастни, но въпреки това изкарваме времето си на телефона. С „чакай да напиша един мейл“ показваме, че търсим реален, вероятно материален резултат от своя бизнес в момента, но в живото общуване също търсим резултат – на разбиране, на взаимодействие, на взаимоотношения и е важно да покажем това, без да се разсейваме. Винаги можем да предупредим събеседника, ако чакаме обаждане, или да оставим телефона встрани на масата.

На децата обясняваме, че не е добре да се намесват в разговорите на възрастните и да питат постоянно „кой беше този„. Правилната комуникация е важна, защото ако дядо не може да праща есемеси, трябва да му се обадим, за да му кажем, че няма да сме вкъщи, а не да пишем „дядо, не съм си вкъщи„. По принцип реда на комуникация е както са се свързали с теб, така да отговориш и ти.

Интервю на Людмила Еленкова

Прочетете още

Verkehrsschilder-in-Stockholm-warnen-vor-Menschen-mit-Smarthphone-5

Мозъкът иска пречистване с книга

Дигиталният детокс е все по-популярен напоследък Подобно на тялото, и мозъкът страда от фастфууд… Само …