Мозъкът иска пречистване с книга

16.01.2020 Читателски дневник

Дигиталният детокс е все по-популярен напоследък

Подобно на тялото, и мозъкът страда от фастфууд… Само че виртуален. Поднасяме му го буквално всяка секунда. Всеки път, щом втренчим поглед в екрана на електронното устройство, то започва направо да бълва информация. Докато опитваме да открием необходимото, пред погледа ни попадат много излишни неща. Трудно е да го осъзнаем, но те остават в мозъчните гънки.

По празниците е още по-тежко. Тогава потокът от реклами, поздравления и всякакъв тип съобщения е особено изобилен. Тялото се чувства изморено от многото храна и с радост търсим начин да го вкараме във форма, да започнем на чисто. Същите грижи обаче заслужава и главата, защото и тя има нужда от пречистване след тежкия период. От ден-два, в които да изключим устройствата. И може би вместо тях просто а разтворим книга.

Като потвърждение на всичко това например са проучванията за въздействието на електронните устройства върху качеството на съня. Много често се оказваме в ролята на будуващи, защото прекарваме дълги часове през деня, буквално залепени за своя смартфон или таблет. Особено чувствителни на това въздействие са децата. „Прекалената употреба на електронни устройства от тяхна страна – казват от института Re:Life, – въздейства върху успеха им в училище. Наред с това оказва влияние върху емоционалното им развитие.“ Психолозите твърдят и още нещо – отрицателните емоции, които обикновено изразяваме и ние, големите хора, са пряко следствие от умората, натрупана покрай употребата на всички тези технологични приспособления.

Всъщност всички изследвания през последните години говорят, че вече много изразително се забелязва тенденцията за промени в развитието на мозъка от най-ранна възраст. Заради телефоните страдат например речевите умения. Лекари призовават родителите да ограничат брутално достъпа на деца в предучилищна възраст до смартфоните. От Центъра за четене и грамотност на Детска болница Синсинати потвърждават това. Когато на детето започнат да се разказват истории и се включи рисуване и писане, то изведнъж прави големи крачки в развитието си.

От Американската асоциация на педиатрите препоръчват пълно отсъствие на устройство с екран при децата до 18 месеца. „Въпросът не е в това, че тези неща са лоши – обяснява д-р Хютън, – те просто са неподходящи на тази възраст по начина, по който не е добра идея да учим дете на 3 години да управлява автомобил.“

Пренесено върху възрастните, също могат да се открият редица от симптомите, за които се говори при децата. Много европейски столици например започнаха безпрецедентни кампании, за да отклонят вниманието от електронните устройства на пешеходците. Горчивата практика показва, че голяма част от жертвите на инциденти в градски условия по някакъв начин са били ангажирани със своя смартфон в момента на произшествието.

Дигиталният детокс обаче крие и друга идея. Той позволява да открием нови възможности сами за себе си. Специалистите напомнят колко много от нашите любими занимания прекарваме под знака на устройството, което държим в ръка. Загледайте се например как хората разхождат днес своите домашни любимци. Повечето стопани са залепили телефон на ухото или приплъзват с палец екрана. Моментите, които трябва да подарят на четирикракия си подарък, отиват безвъзвратно във виртуалното небитие.

И ако за децата се включват родителските инстинкти, по отношение на самите нас е доста по-трудно да измислим ефикасен контрол над употребата на всички тези създадени уж за наше удобство устройства. Защото мозъкът постепенно започва да се пристрастява – точно както към захарта. Трудно е отведнъж да станем дисциплинирани, но дори малките периоди могат да ни подскажат какво блаженство ще са няколко „мъртви” часа офлайн. Тук нервното напрежение ще е по-различно от онова, което ни кара например да отваряме хладилника, защото без телефон човек започва да се чувства сякаш изолиран от събитията наоколо и приятелите си.

Но все пак има начини да успокоим мозъка, да му създадем приятна емоция. Единият е чрез спомените – старите снимки, тефтери, бележници… Или пък отдавна погълнатите от вечното бързане хобита. Разбира се, трудно е например да извадим плетка и куки в метрото, но точно това ни подсказва най-вярното средство за дигитален детокс. И то е книгата! Защото тя е като пълнозърнестата храна за тялото. Носи ни емоция и наред с това ни позволява да развиваме въображението си. Идентифицираме се с героите и намираме мястото си и в живота. Просто истински помага да вървим напред. Нещо, за което създават усещане и електронните устройства, но прекалявайки с тях, убиваме този ефект. А книгите наистина могат да дадат посока…

ПЕТ КНИГИ ЗА ДИГИТАЛЕН ДЕТОКС

„Изкуството да създаваме спомени” на Майк Викинг

Датчанинът всъщност говори точно за това, което имаме предвид. Хубавите чувства и емоции ни позволяват да имаме позитивна нагласа и за новото, което идва в живота ни. Част от изкуството да си спомняме е и балансът. Изключете например телефона и изберете нова, пъстра саксия за любимото си цвете.

„Забогатявай с душевно спокойствие” от Наполеон Хил

Американецът си отива от света ни през 1970-а – доста преди раждането на смартфоните. Но пък за сметка на това го е казал по един прекрасен начин – голямото богатство е спокойствието вътре в нас. Ако го имаме, много врати ще са отворени. Сравнете сега това послание с негативните снимки, постове и писания, през които ни се налага да преминем всеки път щом влезем в социалните мрежи. Затова е по-хубаво да поемем в посоката, подсказана ни от Наполеон Хил.

„Пъзелът на живота” – Инна Учкунова

Втората част на книга за мечтатели на Инна описва места и личности, които са различни от всичко, което познаваме. Удивителното е, че те съществуват благодарение на голямото си сърце, на желанието да се роди нещо хубаво. Така че „Пъзелът на живота” е идеална книга за постигане на баланс между технологиите и общуването. Препоръчваме ви я!

„Да изживееш своя икигай” на Ектор Гарсия и Франсеск Миралес

Очевидно е, че радостта от живота се крие в начина, по който го осъзнаваме. Икигай е едновременно страст, професия, мисия и призвание. Едва когато правим по нещо за всички тях, усещаме, че си струва да сме тук и сега. Така действа и книгата – вдъхновява ни да продължим напред с пълно сърце.

„Дарът на трудностите” от Райън Холидей

Симпатичната книга идва да ни напомни, че отрицателните емоции, които често ни изпълват, са тук, за да ни научат на нещо. Даровете на трудностите са такива, че е нужно да се изправим очи в очи с живота. Често си позволяваме емоциите да надделеят – и социалните мрежи превръщат това в изкусителна възможност. Но ето че Райън Холидей ни учи друго… Просто да живеем.