Лира Литературно-рекламна Агенция
Известните повдигат завесата и това се харесва на аудиторията
Биографиите и мемоарите заемат все повече място в книжарниците – все повече животът на популярни личности е на показ. Тенденцията, която се появи през последните години, следва донякъде и разместването на пластовете в пазара за печатни материали. Нишата, която заемаха лайфстайл списанията през 90-те на миналия век, постепенно зейна. Новите технологии и медии обаче не успяха да запълнят потребността на хората от мигове в интимна близост с техните любимци. Така жанрът на мемоарите и автобиографиите взе да набира все по-висока скорост. Нароиха се портретите на наши съвременници, като предишното схващане, че трябва да си живял дълго и богато, та да напишеш книга, се оказа излишно.
Възприемани преди като част от литературата на фактите, сега мемоарите и автобиографиите се радват вече на собствени кътове в книжарниците – и превземат все повече място. При това са пъстра картина на живота: ако се вгледате в заглавията, ще откриете спортисти и музиканти, учени и лекари, манекенки и… принцове.
Милионни продажби на всяка цена
Точно един принц опита преди малко повече от година да предизвика тектонична дейност на книжния пазар. Очакванията на наблюдателите тогава бяха, че „Резервният“ на принц Хари ще счупи всички рекорди сред продажбите на мемоари. Според данните само в първия ден от разпространението бяха продадени около 400 хил. екземпляра. Впоследствие обаче интересът забуксува, но и така мемоарите на принца се превърнаха в едни от най-купуваните за всички времена. Цифрата на продадените копия в момента надхвърля 3 млн. екземпляра.
Биографиите и автобиографиите обаче са територия, в която постиженията бързо се променят. За сравнение, макар и много по-скромна като влияние от принц Хари, Дженет Маккърди, американска филмова и телевизионна звезда, продаде от своята „Радвам се, че мама умря“ над 2 млн. копия. При това и Хари, и Дженет са пример за промяната, която настъпва в жанра – те описват на практика детските и младежките си години, Хари още няма 40, а Дженет едва е пристъпила прага на 30-те.
Мемоари по поръчка
Самата професия създател на мемоари е изключително любопитна, като самата тя носи все по-високи доходи. Ясно е, че големите имена не винаги са талантливи пера и се нуждаят от професионална помощ при написване на книгите си. Говорим за сътрудничество, което цели да се предложи на читателя интригуващо и качествено заглавие. Добри примери в това отношение имаме и в България. Двете най-четени мемоарни книги на футболисти – говорим за тези на Христо Стоичков и Димитър Бербатов, се раждат именно благодарение на сериозното отношение на пишещи хора като Владимир Памуков („Христо Стоичков. Историята“) и дуета Димитрина Ходжева – Найден Тодоров („По моя начин“).
Авторите на мемоари са все по-млади – пример за това е и Дженет Маккърди, едва прехвърлила 30-те
Човекът, който промени жанра
Скъпоплатените професионалисти, които създават мемоари, са хора с признание в обществото – един Джей Ар Моринджър например е носител и на „Пулицър“. Според една забавна история от шоубизнес средите, Андре Агаси си купил мемоарите на Моринджър – Tender Bar. Тенисистът бил толкова впечатлен от прочетеното, че се свързал с 59-годишния днес американец с молба да напише книга и за него. Така се ражда „Открито“, която е една от най-успешните съвременни автобиографии в световен мащаб.
По-късно Моринджър пише мемоарите и на Самюъл Джаксън, а му се доверява и главният изпълнителен директор на „Найк“ Филип Найт. Казват, че именно професионалната работа, свършена от Моринджър за Найт, отваря пътя му и към най-трудния досега ангажимент – с принц Хари. Макар че името му остава скрито дълго време, журналисти научават истината точно преди излизането на „Резервният“, което създава много проблеми на Джей Ар Моринджър.
Хитове за милиони
Така или иначе, известните хора днес искат гласът им да се чуе по достоен начин – а и договорите обикновено са за милиони. Само един факт – преди около три години Матю Пери получи седемцифрен хонорар за своите мемоари. След смъртта му миналата година пък продажбите на „Приятели, любовници и голямото ужасно нещо“ скочиха до небесата. Разбира се, не е нужно сценарият да е фатален – достатъчно е да си известен, да ти помогне талантлив писател и книгата да се купува.
Доказателства за това има и в най-новата класация, която „Хеликон“ предложи на запалените читатели. В нея признание на българския книжен пазар като отделен жанр за първи път получават именно мемоарите и биографиите. Картинката е любопитна – българската публика с интерес открива личности като Дженет Маккърди и научава повече за националните си икони като Братя Вазови или пък актрисата Татяна Лолова. Личи си, че потенциалът на този жанр у нас е голям и тепърва ще се развива. Защото в него на практика са книгите за онези, които променят с малки стъпки света ни.
