Лира Литературно-рекламна Агенция
След дълги години държавна работа тя живее днес в Родопите
Габриела Пенчева е от хората, които можеш да приемеш по два начина – или с умиротворение от спокойствието, което излъчва, или с недоумение. След дълги години в държавната администрация – като финансов директор в четири министерства, тя захвърля всичко и си купува къща в Родопите, където живее до днес. Резултатът е книгата ѝ „Да се превърна в пеперуда“, която Габриела пише под псевдонима Астеера и в 12 стъпки споделя своето духовно пътуване към себе си.
– Как взехте решението да се откажете от кариера, за която мнозина мечтаят – все пак били сте в изпълнителната власт, имали сте контакти с влиятелни хора?
– Аз също МЕЧТАЕХ за Кариера, да се движа сред влиятелни хора и по-късно осъзнах, че Мечтата беше силата, която ми помогна да стигна до тези среди и да имам тази кариера.
В този Живот за мене беше важно да Успея и както и в книгата пиша, Успехът Успива или Приспива. Но лека-полека ми ставаше скучно. Знам, че някои ще ме разберат, а други, които са още в началото, ще се ядосат на моите думи.
Имах всичко и усещах липса, липсваше ми Спокойствие, Мир в Сърцето, Време наистина за мен, не да стоя в кабинета, Свобода в най-дълбок смисъл. Започвах да осмислям процесите и че това, което съм си пожелала, ми се случва. Забелязвах, че и нещата, които не ми харесват, и тях съм си пожелала. Това беше началото на проблясъка, че АЗ СъТворявам всичко в Мен и около Мен.
И дойде мига за взимането на дълбокото решение за Избора в моя Живот.
Да, често през годините на промяната Аз изпитвах страх и тъга по старото, тъга по изгубения привидно осигурен Живот и тогава бързо се завръщаше усещането за Затвор, а това ми помагаше да остана Уверена в своите Мечти.
– Защо решихте да отидете точно в Родопите, а не в Рила например?
– Родопи планина е много специална планина за мен. Преди години ми предстоеше поредното лятно пътуване в Европа, но то не се осъществи и ми предложиха да посетя Родопи планина. За мен това беше нещо ново в България – лятото на планина, звучеше ми дори като наказание. Говоря за онези години, в които да почиваш в чужбина беше задължително, за да покажеш класа. И така, Аз приех това и за първи път останах сама в планината за почти 10 дена.
За първи път се разхождах сама в планина и преживяването беше Да се завърнеш у Дома. Просто вървях и сълзите се стичаха по лицето ми. Не разбирах процесите вътре, но разбирах, че съм затваряла очите си и Сърцето си за това, за което наистина копнее Душата ми. Тези дни бяха магия за мен. Все по-често започнах да посещавам Родопи планина и все по-дълбока ставаше връзката ми с нея.
И както по-горе казах, вече знаех, че Аз съм СъТворец на Живота си, Аз избирам къде желая да Живея.
– Откъде се появи идеята за книга и какво символизира заглавието?
– Заглавието „Да се превърна в пеперуда“ се появи накрая. Отначало бяха стиховете. Не разбирах какво се случва, защото никога не съм писала и най-малко съм предполагала, че тази Муза ще се изяви чрез мен. После дойде хронологията на главите с техните заглавия и текстове. Така, стъпка по стъпка, целият пъзел се нареждаше и Аз виждах, усещах и преживявах дълбокия смисъл на думите. Когато се появи и името на книгата, разбрах, че това е цялостен процес на моята Душа.
– Може ли вашата 12-дневна духовна практика да помогне на човек, без да го откъсва от всекидневието му ?
– 12-дневната Духовна практика е за да откъсне човек макар и за 15 минути на ден. Откъсване е нужно, за да има място и пространство на един друг процес – оСъзнаването. Давайки си човек това право, той се завръща променен или не се завръща там, където не е Себе си.
Тази книга е за Промяната в нас и за дълбокото желание да я преживеем
– Виждам, че част от шрифта е в син цвят…
– Да, стихотворенията са в Син цвят, цвета на небето, цвета на свободата, цвета на Истината в Нас.
Когато този цвят вибрира на тези честоти, ние неосъзнато примаме на по-дълбоко ниво Истината за правото на свобода, което сме забравили. Правото си на Свобода да Обичаме първо Себе си.
– Цитирайте ни някой от най-съкровените си текстове от книгата.
Заспала съм, за кой ли Път?
Усещам Болка и Тъга,
и гняв изпълва гърлото, и стяга!
Усещам се Сама!
Заспала съм! О, колко жалко
отново да се чувствам аз сама,
поплаках, поРевах си даже
и усетих лека Топлина.
Така тя, Мъката, Излиза.
Сълзи във самота!
И Сърцето бавно, бавно
пробужда се за Любовта!
Мили Мои,
Всеки от Вас е творец на Своето Време. Тук и сега. Това е времето за изява на Любовта и Светлината вътре във Вас.
Творете и създавайте Приказни Картини на своята Душа!
„Приказ“ на руски език е „Заповед“.
Това е Заповедта на Вашата Душа, да Творите с Любов и Красота.
