Лира Литературно-рекламна Агенция
Изгубихме поета, възпял звездите, огъня, но и работническата кръв
Любомир Левчев си отиде на 84-годишна възраст, в страна, която умее да се дистанцира от своите творци и да поругава онова, което довчера е идеализирала. Зад името на Левчев стои огромен масив литература и независимо от конюнктурата на деня, той ще остане като един от знаковите поети и писатели на България. Нека го запомним със стих, респект и тишина.
Без сълзи
Колко е лесно да бъдеш влюбен
На двадесет години..
И колко е лесно
да бъдеш разлюбен…
Прегръщах ветрища.
Целувах дъждове
Търкалях се в ливадите от влажна нежност.
А когато пък ме блъсваха
в бездънното „сбогом“,
мислех си, че умирам.
Но ме спасяваха онези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
Подскачах върху тях,
тъй както
децата скачат по пружинени легла.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета
като магии
се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най-добре
след болка от раздяла.
А колко е страшно да бъдеш влюбен
на четирсет години.
И колко е страшно
да бъдеш разлюбен.
Без „сбогом”.
Без магии.
Без сълзи,
Раздялата не носи свобода…
И мисля си, че не умирам.
