Начало / Колонката на... / Моите махмурлуци

Моите махмурлуци

xphpqhkwvk_559x345-300x185.jpg.pagespeed.ic.utXdj7vAI2Николай ФЕНЕРСКИ

Алкохолно-писателските отношения са обект на разнообразни и дълги изследвания. От Скот Фицджералд и Хемингуей до Калин Терзийски алкохолът играе ключова роля в изграждането както на литературните образи, така и на самия автор. Имах една колежка в училището в Средец, баба Каля, която преподаваше биология и демонстрираше на учениците как въздейства алкохолът върху органическите вещества, тоест, върху живата материя. Счупваше сурово яйце и го заливаше с ракия, спирт, нещо високооктаново. Белтъкът побеляваше веднага. Представете си, казваше тя, когато тези химически съединения се докопат до вашия мозък и вътрешностите ви каква е реакцията. Клетките се опичат, образно казано. И така, писателите обичат да препичат и опичат акъла си, ако ми позволите този каламбур. Така те с опечени мисли атакуват света на читателите, които после им се възхищават, я глей го тоя какъв е пич, може да поеме литър ракия, да стане и да си излезе в права линия, всички мацки му се лепят, а черният му дроб е от желязо.

Има един клошар в нашата махала, Джони му викат, щото той постоянно така се обръща към всички – Джони. Понякога го променя на Джаксън. Даже написах един „Февруарски разказ“ за него, измислена история. Реалната история е, че му нося от вкъщи дрехи и обувки, които не използвам и са запазени. С някои той изкарва известно време, други подарява на минутата срещу шише парцуца. Джони е висок, слаб, тромав от алкохола, с подпухнало лице, прави движения с ръце все едно е боксьор, но е душица. В разказа твърдя, че черният му дроб може да се конкурира с тези органи на Кийт Ричардс и Ози Озбърн, взети заедно, по издръжливост и преработени алкохолни съединения, но това отново е литературна хипербола и чиста лъжа. Не се знае колко още ще живее на тази земя Джонката, но си е жив пътник. Като всички нас. Просто на него повече му личи, че е пътник. Ние изглеждаме като граждани. Ние поркаме само вечер със салатка на терасата в компанията на някой близък. Не прекаляваме, умерени сме, знаем как се пие правилно. Сава Василев твърди, че проблемът на някои съвременни писатели е, че не могат да пият правилно.

Заглавие на книга: Как да пием правилно! Подарявам ви го. Има мегдан за творчество и инсинуации.

Моят най-четен текст за всички времена, откакто съм почнал да пиша, е „Не съм алкохолик“, публикуван за първи път онлайн през 2006 и имам няколко истории, свързани с него. Една от тях е как си седим на една маса в Китен през лятото на 2013, край мен непознати хора, за първи път ги виждам. Запознавам се с жената отляво, оказва се библиотекарка от Смолян, заговаряме се за книги и тя ми споменава нещо за алкохола и как си била разпечатала един текст на принтера и си го окачила на стената, „Не съм алкохолик“ било заглавието, а аз ѝ споделям, че съм авторът му, но тя дълго време не ми вярва. Друга история е, че няколко години след публикуването му получавам мейл от доктор еди-кой си, психиатър, който ме издирва с въпроса къде в творчеството на Достоевски е написано, че непиещият човек е подлец, долен тип и че въздържанието от алкохол води до оглупяване, както пише в разказа ми приблизително. Отговарям му, че това се нарича литературна мистификация и фалшификация, че не съм го прочел при Фьодор Михайлович, а съм си го съчинил и доукрасил за повече тежест. Представям си как е реагирал човекът. Някакъв си тук нещастник ще клевети големия писател! В мейла отдолу той беше сложил подпис „екип психиатри, занимаващи се със зависимости“. Жена ми вика доживях да те потърси не един психиатър, а цял екип.

Лято 2019 беше за мене едно от най-безалкохолните. Опровергавам старата максима, че „леките жени са до време, пиенето е до гроб“ навярно. Какво им става на хората, не знам. Винаги като ме срещнат по разни литературни четения и викат давай пак „Не съм алкохолик“, не може да ни омръзне. А не знаят, завалиите, колко тежко всъщност е това бягство от действителността. Тежка тема подхванах. Май иска повече внимание, а?

Прочетете още

xxxphpqhkwvk_559x345-300x185.jpgMic_.utXdj7vAI2-300x185.jpg,Mic_.bQdu7GjFPB-300x185.jpg.pagespeed.ic.K_ivkz6GJX

Новговор

Николай ФЕНЕРСКИ Езикът е огледало на обществото. В комунистическия новговор свещена дума беше „план“, а …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.