Лира Литературно-рекламна Агенция
Първата книга на д-р Джейсън Фънг „Код – затлъстяване“ предизвика истински фурор. И неслучайно – тя предложи научно обосновано и приложимо решение на проблема с излишните килограми. Откритието, че причината за наднорменото тегло е хормонална, насочи вниманието към централната роля на инсулина в регулирането на телесното тегло и последиците от инсулиновата резистентност. Оказва се, че д-р Фънг е написал рецепта не само за здравословно и трайно отслабване, а и за лечение на диабет тип 2. Защото затлъстяването е хормонално разстройство, при което високите нива на инсулин са причинени от приемането на определени храни. А диабет тип 2 може да се излекува напълно именно с промяна на хранителните навици. В новата си книга „Код – диабет“ д-р Фънг споделя опита и резултатите от създадената от него лечебна програма и дава на читателите едно напълно ново разбиране за болестта. Разбираме, че диабет тип 2 е болест на храненето, при което високите нива на инсулин (и инсулиновата резистентност) са свързани с наличието на твърде много захар в организма. Д-р Фънг ни показва начините, по които можем да я елиминираме. Без лекарства. Без операции. Без медицински разходи. Написана разбираемо, съпричастно и не на последно място – с чувство за хумор, – тази революционна книга ни насърчава да се преборим с „нелечимата“ природа на диабета. За да направим първата крачка към изцелението обаче, е нужно да знаем какво се случва в собственото ни тяло, когато страдаме от диабет тип 2.
Д-р Джейсън Фънг предлага на пациентите си, а сега и на нас – читателите, метафорично обяснение за случващото се:
ОТКЪС
Представете си, че живеете на улица „Черен дроб“ в град, наречен Диабетвил. Всички са приятелски настроени и оставят вратите си отворени и отключени. Три пъти на ден г-н Инсулин минава по улиците и доставя малка чашка глюкоза до всяка къща, за да ѝ се насладят обитателите. Животът е хубав и всички са щастливи.
Постепенно с времето г-н Инсулин започва да минава все по-често и скоро започва да оставя цели препълнени ведра с глюкоза. Необходимо е да изпразва камиона си с глюкоза всяка нощ, или ще изгуби работата си. За известно време съхранявате глюкозата у дома и животът си продължава. Но в крайна сметка домът ви се препълва догоре с глюкоза, която започва да се разваля и да мирише. Опитвате се да вразумите г-н Инсулин, но без резултат. Всяка къща на всяка улица има същия проблем. Какво да правите сега? „Не я искам тази токсична глюкоза! И бездруго си имам твърде много, не искам повече.“ Заключвате входната врата, за да не може г-н Инсулин да пробутва повече токсично вещество в дома ви. Малко глюкоза не беше проблем, но това количество започва да става абсурдно. Дозата прави отровата. Вие чисто и просто защитавате дома си, като се съпротивлявате на токсичния товар на г-н Инсулин. Това е инсулиновата резистентност!
За г-н Инсулин става все по-трудно и по-трудно да се отърве от товара си с глюкоза и се тревожи, че ще го уволнят. Затова моли братята си за помощ. Те разбиват входната ви врата и набутват вътре ведра с глюкоза – докато не подсилите съпротивата си при входа със стоманени греди. Настава състезание между това г-н Инсулин да намира още взломаджии и нарастващата ви съпротива. Повече инсулин води до по-голяма съпротива, а по-голямата съпротива води до повече инсулин.
При толкова много глюкоза, натъпкана в къщата, вие я превръщате в мазнини, пакетирате я и я изпращате на приятелите си на авеню „Панкреас“, улица „Скелетни мускули“ и на други места. (На този етап в клетките ни кръвната захар е стимулирала инсулина и е заляла черния дроб, който е активирал ДНЛ (процес за създаване на нови мазнини), за да преобразува глюкозата в нови молекули мазнини. Излишните мазнини се акумулират в черния дроб и причиняват увреждания, така че раздутият черен дроб се разтоварва, като прехвърля мазнините към панкреаса, скелетните мускули и около коремните органи. Междувременно инсулинът все още се опитва да натъпче глюкоза вътре, а чернодробните клетки се защитават, като увеличават инсулиновата резистентност.)
Обратно в Диабетвил: всички врати са заключени с по три резета и се пазят от кучета – големи кучета. Братя Инсулинови сега не са в състояние да разтоварват огромното си количество глюкозен товар. Глюкозата започва да се разлива по улиците. Без идея как да се справи, специалистът Д-р Ендокринов се намесва. Решава, че глюкозата наистина е токсична и улиците трябва да се почистят незабавно. Въпреки пълчищата мутри от бандата на Инсулинови, които дебнат наоколо, д-р Ендокринов решава, че най-доброто решение е да се използва още повече инсулин. Той наема още инсулинови мутри, които да набутват още повече глюкоза в съпротивляващите се къщи, почиствайки улиците. После сам се потупва по рамото. „Вижте – казва той, – улиците отново са чисти и хубави.“
Но накрая къщите отново се препълват и започват да оказват съпротива. Дори и допълнителните подкрепления на Инсулинови не могат да набутат вътре още глюкоза. Дали д-р Ендокринов се е отървал от част от глюкозата? Спира ли глюкозата да навлиза в града? Не! Той е научил само едно решение на всички проблеми: да дава още инсулин. На човек, въоръжен с чук, всичко му прилича на гвоздей.
Излишната захар в телата ни е довела до производството на твърде много инсулин. И все пак приетото в момента решение е да се предписва още повече инсулин. Ако нивата на инсулина и бездруго са високи, защо ще ви е да внасяте още? Вместо да елиминира захарта, инсулинът просто я разнася из цялото тяло, до всички органи. По-високите дози инсулин само пораждат по-голяма инсулинова резистентност. Въпреки че симптомът на високата кръвна захар се облекчава, заболяването диабет тип 2 се влошава.
Приемаме, че високите нива на кръвната захар са вредни. Но ето един въпрос, който рядко си задаваме. Ако тази висока кръвна захар е токсична в кръвта, защо да не е токсична и вътре в клетките? Докато глюкозата навлиза в клетките по-бързо, отколкото може да бъде използвана за енергия, тя се натрупва вътре в тях. Причината инсулиновата резистентност да се развива във всички органи у хората от всички нации в света е точно за да ги защити от токсичния товар на захарта. Това е хубаво нещо, а не лошо.
Инсулинът всъщност не елиминира глюкозата от тялото; той просто взема излишната глюкоза от кръвта и я набутва насила в клетките – някъде, където му падне: в очите, в бъбреците, в нервите, в сърцето. С времето всички органи просто започват да гният заради твърде многото глюкоза. Използването на лекарства като инсулина, за да се скрие кръвната захар в тъканите на тялото, в крайна сметка е разрушително. Ключът към правилното лечение на диабет тип 2 е да се отървем от излишната захар, а не просто да я разнасяме из тялото. Проблемът е едновременно в твърде многото глюкоза и твърде многото инсулин.
