Начало / Интервюта / Ива Цонева: С „Пътуване в образи“ пиеш чай с Ед Шийрън

Ива Цонева: С „Пътуване в образи“ пиеш чай с Ед Шийрън

Ед Шийрън е сред най-високоплатените музиканти в света и бързо грабва сърцето на всеки, дори да не е от младото поколение. За музиката му възраст няма, още по-малко за харизмата, която излъчва рижокосият симпатяга. Наскоро Ед имаше концерт в съседна Румъния, после в Чехия, а ние, в радио Хеликон потърсихме близостта на звездата чрез автобиографичната книга „Пътуване в образи“. За нея ни разказва Ива Цонева от екипа на „AMG Publishing“.

IMG_20190717_152357

-Ива, нека запознаем тези, на които нищо не им говори името Ед Шийрън, обаче със сигурност са слушали поне една негова песен – кой е той?

-Едуард Кристофър Шийрън (или Ед Шийрън) е британски певец, музикант, автор на песни и актьор. Роден е през 1991 г. в Халифакс, Западен Йоркшир, израснал е в Съфолк. От ранна детска възраст започва да свири на китара и скоро след това започва да пише собствени песни. През 2008 г. се мести в Лондон, за да преследва своята страст – музиката. Популярността му по света се засилва след като заминава за САЩ през 2012 г. Има над 100 спечелени награди, сред които четири награди „Грами“ и 3 награди „Брит“, както и над 300 номинации. През 2017 г. печели първото място за най-излъчван изпълнител в музикалното приложение Spotify с над 6,3 млрд. слушания на песните му. Към юли 2019 г. е № 5 в класацията на Forbes за 100-те най-богати знаменитости.

-Защо книгата му е озаглавена „Пътуване в образи“?

-Тази книга е общ проект на Ед Шийрън (автор на текста) и неговия приятел от детството Филип Бута (художник и автор на илюстрациите). Вътре има и множество фотографии, запечатали някои от най-важните моменти в живота на Ед. Историята зад музиката му е едно трудно пътуване, по време на което артистът жертва много, приема „не“ за „да“, плаща цената на успеха и никога не се отказва от това, което обича и в което вярва. Книгата оживява благодарение на богатия илюстративен материал и по думите на Филип Бута е едно „визуално досие на един от най-забележителните музиканти в днешни дни“.

Ed3

-Обикновено спомените на популярни личности започват от детството. Как описва своето детство Ед, има ли някаква драма, която да ускори творческото му развитие?

 –Ед Шийрън израства в добро семейство, с родители, работещи в сферата на изкуството, които силно се интересуват от това, което прави, и винаги подкрепят както него, така и брат му. Като дете Ед е бил притеснителен, не се е справял добре в училище. Това, което го пленява, е музиката. Баща му, забелязвайки това, започва да го води на концерти на световни звезди като Ерик Клептън, Пол Маккартни, Боб Дилън и др. На 11 Ед участва в първия си концерт в училище, а на 12 е първият му истински концерт е „Битка на бандите“ в яхтклуб в Дрил Хол. На 13 започва да пише песни.

-Рано е той на върха на славата, какви са отношенията му с останалите големи имена в музикалната индустрия, кои са негови учители в бранша, споменава ли ги в книгата си?

-В книгата Ед Шийрън споменава много артисти, които за него са вдъхновение и преобръщат начина, по който възприема музиката. Интересно е как са се променяли музикалните му вкусове през годините – „Green Day“, „Nizlopi“, „Guns N’Roses“, „Бийтълс“ и Елтън Джон са само част от изпълнителите, оказали влияние върху творчеството му. За Nizlopi казва, че са го вдъхновили да се усъвършенства в писането на песни. Ед е в добри отношения с много артисти, с които създава общи проекти. Пише песни за други изпълнители, част от които са „One Direction“, „Major Lazer“, Лиъм Пейн, Рита Ора, Тейлър Суифт, Джъстин Бийбър…

-Какво теб най-много те впечатли от „Пътуване в образи“?     Ed2

 –Книгата „Пътуване в образи“ е написана непринудено и увлекателно. Имаш чувството, че пиеш чай с Ед Шийрън и си говорите за музика, за приятелства, за трудни и щастливи моменти. Книгата отразява и една от основните философии в живота на Ед: „Никога не съм се опитвал да бъда нещо, което не съм“. Това е един човек, който прави нещата по свой собствен начин, с вяра, с хъс, с упорство и ентусиазъм. Впечатли ме личната му история преди голямата слава и начина, по който приема случващото се тогава. Когато завършва музикалното си образование в Лондон през 2008 г. (когато е на 17), започва да нощува при познати – в продължение на 3 години няма къде да живее и се налага да измисля варианти ден за ден. Около седмица спи в лондонското метро и се храни само с чипс, за да може да си позволи билетите за влака. За този период той казва: „Бях разорен, но бях истински щастлив“. И това е малка част от цената, която плаща, за да сподели своето изкуство и да достигне до сърцата на хората. Смятам, че той е вдъхновение както за своите почитатели, така и за хората, които оценяват личните истории на успелите хора. И под „успели“ имам предвид щастливи заради (а не въпреки) това, което правят. Надявам се читателите на книгата да открият вдъхновението в себе си и онова дете, което е готово на всичко, за да бъде творец.

Разговора води: Людмила Еленкова

Прочетете още

International-Jazz-Day-Jazz-Time-Magazine

Джаз свързва света ни днес

30 април е неговият ден според календара на ЮНЕСКО Празникът се отбелязва има-няма десетина години, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.