Начало / Ревюта / Никос Казандзакис, “Александър Велики” или как се пише детска книга

Никос Казандзакис, “Александър Велики” или как се пише детска книга

Величието на Казандзакис личи и в писането на детска литература

219245_b

Вече трети път препрочитам романа на Казнадзакас “Александър Велики” и не преставам да се чудя какво прави разказа толкова интересен? Може би главният герой? Та нали от времето на Калистен (или Псевдо-Калистен, в случая е без значение) през средновековните романи за Александър и оттам – до наши дни – Александър Велики си остава най-несъмнената историческа фигура. Той е героят, на когото всички момчета (во главе с Юлий Цезар и Наполеон Бонапарт) искат да подражават. А и когато започва войната с Персия е почти момче, на годините на читателите, за които е предназначена книгата. Четеш и мечтаеш, докато частица от дързостта на пълководеца неусетно се въплъти в теб.

И няма как да не се въплъти, защото Казандзакис е велик. Всеки, който е отраснал с Алексис Зорбас го знае. Знаят го и тези, които остаряват с Алексис Зорбас. Заради гениалната простота и дивото елинско усещане за свобода. Защото от него се ражда цивилизацията. “Нашата цивилизация”, би казал Казандзакис и аз неволно бих повторил същото местоимение. Сякаш има нещо тайнствено и чудно, с което роденият в Крит разказвач опитомява. Крилете на Икар? Или силата на стоманата, с която е победен минотавърът в “Дворците на Кносос” (другата му гениална детска книжка). А може би това е творческото сънуване? Митологията, която покорява? Защото народите жадуват за истории. За музическите истории на Клио. А така също – на Мелпомена и Ерато, на Урания и Полихимния…

orig

Та нали не Александър завладява градовете, а музите, които самият той следва. Неслучайно (кой ще го отрече) първите библиотеки и първите музеи са построени именно от него. От там започва опитовяването на света. Или? Кой знае? Може би всичко започва от дълга да спориш с Демостен?! Защото с  «Александър Велики» (така настоява Казандзакис и това е червената нишка в романа): елинското първо опитомява самото себе си. Множеството разкъсани, воюващи един срещу друг полиси се консолидират в името на една голяма идея. Зад всичко стои философът Аристотел и класическата калогатия. И дори читателят да не е съвсем съгласен с Казандзакис, че гръцкият етнос и гръцката нация са създадени именно от Александър Велики, склонни сме да простим тази мистификация. Най-малкото защото митологията не просто допуска, тя изисква мистификации.

А Александър –  и децата го знаят чудесно – е първият голям мит в Новата история. Та кой друг може да роди от собствената сиindex плът цяла епоха – тази на елинизма и всичко да бъде по-исторично от книгите на Херодот и по-поетично от песните на Омир? Да си Ахил в плът и кръв и да знаеш, че тази земя е прекалено малка за теб. Въпреки че след голямото следва още по-голямо, а след още по-голямото – неизброимото. Отвъд Персиите – Индиите. А зад тях – безкрайната китайска земя. За да се сбъдне казаното: “око не се напълва с гледане и ухо – със слушане”. Като точно тук – където античният хюбрис и библейската гордост се срещат, Казандзакис – без да престава да бъде велик художник, се превръща в истински педагог.

Едва ли в световната литература има по-добри примери, показващи как умът  преминава в безумие и как свободолюбивите мъже стават тирани. Изстъплението на героя преминава отвъд пределите на човешкото и всичко величаво се превръща в собствената си противоположност. Вероятно именно по тази причина първото издание на книгата е през 1979, двайсет и две години след смъртта на автора ù. Не успях да разбера кога точно е писан романът за Александър, но съм готов да се обзаложа, че Казандзакис освен за децата е писал за революционерите, за онези чисти души, каквито някога са били Че Гевера и Фидел Кастро. Някой би казал, че тогава, когато е мислена книгата, те са били почти деца. Разбира се, че няма да споря с този факт. Само ще припомня, че някога са били деца и хора като Хитлер и Сталин, като Пиночет и Пол Пот. И кой знае? Може би ако бяха чели детските книжки на Казандзакис, светът нямаше да е толкова жесток. Може би щяхме да сме по-малко велики, но по-добри и по-свободни хора. В търсене на отговора ще трябва да разлистим и “Капитан Михалис”, и “Рапорт пред Греко”. Защото Никос Казандзакис е един от авторите, с които (вече няма за кога да порасна), но мога да остарея.

avtor

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

42962295_768568163482615_6139741790711840768_o

Котешките сюжети са обичани от всички

Книгите помагат котката да е на пиедестал Световния ѝ ден отбелязваме днес – 1 март. …