Начало / България / Роман с пророчески предчувствия

Роман с пророчески предчувствия

ФАКЕЛ-ЕКСПРЕС 219769_bТова е седмият роман на Мишел Уелбек. Публикуван във Франция през януари 2019 г., той се появява почти едновременно в превод в Германия, Испания и Италия и за броени дни превръща в световен бестселър. Българското издание на романа в превод на Александра Велева с марката на „Факел експрес“ излиза преди публикацията му във Великобритания и Русия.

Серотонин“ е историята на един обезсърчен човек, който се стреми напразно да си възвърне отминалото щастие. Романът е и разказ за тежката криза във френското земеделие и в мирогледа на съвременния човек. Главният герой Флоран-Клод Лабруст е експерт в министерството на земеделието и подготвя документацията за преговарящите от името на Франция в Брюксел. Като гражданин той се бунтува срещу все по-строгите „политически коректни“ ограничения – от най-нелепите  и истеричните в обществения и политически живот до ежедневни битови забрани, като например тази, наложена на пушачите. Заклет пушач, самият Флоран-Клод не крие, че злоупотребява с алкохола и отдава голямо значение на секса. Позволява си да определи Гьоте като „дърт малоумник“, „един от най-зловещите дърдорковци в световната литература“,  и понеже се намира в тежка депресия все по-често посяга към капторикса – антидепресант, който стимулира секрецията на серотонин, хормона на щастието….

И така: добре дошли в света на Мишел Уелбек!

Като в повечето му романи и тук разказът се води от първо лице: от името на г-н Лабруст. Когато го срещаме за първи път, той дели скъп апартамент с двайсет години по-младата от него любителка на сексуални оргии Юзу, която работи в културния център на Япония  в Париж. Отвратен от заснетите на видео сцени, на които се натъква случайно в компютъра ù, Флоран-Клод решава да я напусне… а защо не и да я напие и хвърли от 29-ия етаж на високия блок, в който живеят? По-разумно се оказва обаче да изчезне, както правят съвсем безнаказано 12 000 души всяка година във Франция. Изчезва, за да се върне назад в живота си и да ни разкаже за безвъзвратно изгубената си любов – на фона на описаното с характерната за писателя проницателност съвремие: природа и градове, столични хотели и днешна провинциална Франция, краварници и птицеферми, кръчми и хора, между които актрисата алкохоличка, аристократът, борещ се отчаяно да оцелее, отглеждайки говеда, германецът орнитолог и таен педофил, държавният служител, който си въобразява, че англицизмите го правят „оперативно компетентен“, лекарят рокер Азот. С еднакъв сарказъм  са изобличени „екосъзнателните буржоа“, холандските пенсионери, европейските функционери и дори самия Всевишен…

„Серотонин“ е едновременно химн на романтичната любов и политическа сатира, един смешен и тъжен, много тъжен роман, изпълнен с пророчески предчувствия.

 

ОТКЪС

Може би е необходимо, на този етап, да дам някои разяснения за любовта, по-скоро за жените, защото жените разбират неправилно какво е любовта при мъжете, те са непрекъснато объркани от тяхното отношение и поведение и стигат понякога до погреш­ното заключение, че мъжете не са способни да обичат, те рядко съзнават, че същата тази дума любов отра­зява при мъжа и при жената две радикално различни реалности.

При жената любовта е сила, генерираща, текто­нична сила, любовта, когато се появи при жената, е едно от най-мощните естествени явления, които природата е в състояние да ни демонстрира, тя трябва да бъде разглеждана със страх, тя е сила, съзида­телна, от рода на земетресенията или климатичните катастрофи, тя е в основата на друга екосистема, на друга околна среда, на друга вселена, чрез любовта си жената създава нов свят, две нищо и никакви, изолира­ни същества се мятат в несигурното си съществува­не и ето че жената създава условия за съществуването на двойката, на една социална единица, генетически нова, чието призвание е да изтрие напълно всички следи от съществувалите до този момент индивиди, тази нова единица е съвършена в самата си същност, както е забелязал Платон, тя може понякога да стане по-сложна чрез семейството, но за разлика от онова, което е смятал Шопенхауер, това е едва ли не под­робност, жената се отдава във всеки случай изцяло на тази задача, потъва в нея, обрича є се тялом и духом, както се казва, и то без да прави особена разлика меж­ду двете, разликата между тялото и душата е за нея мъжка дребнавост, без значение. За тази задача, която всъщност не е задача, защото не е нищо повече от проявата на жизнен инстинкт, тя е способна без ко­лебание да пожертва живота си.

Мъжът е в началото по-резервиран, той се възхи­щава и уважава тази емоционална необузданост, без да я разбира напълно, струва му се малко странно рабо­тата да се раздува чак толкова. Но малко по малко той се променя, малко по малко е всмукан във вихъра от страст и наслада, създаден от жената, или по-точ­но признава волята на жената, безусловната ѝ, чиста воля и разбира, че тази воля (въпреки изискванията на жената да бъде често вагинално пенетрирана, ако е възможно, ежедневно, защото това е обичайното условие за нейната изява), е сама по себе си абсолют­но положителна воля, при която фалосът, ядрото на неговото същество, променя статута си, защото става също условие, без което тя не би могла да се прояви, защото мъжът не притежава други средства, и чрез този странен обрат щастието на фалоса се превръща в самоцел за жената, цел, която не допус­ка никакви ограничения в употребата на средствата. Малко по малко огромното удоволствие, което же­ната му доставя, променя мъжа, той изпитва признателност и възхищение, възприятията му за света се променят по неочакван за него начин, той се изди­га до Кантовото понятие за „уважение“ и малко по малко започва да гледа на света по друг начин, живо­тът без жена (дори без точно тази жена, която му доставя такова удоволствие) става действително невъзможен, той би бил карикатура на живот; в този момент мъжът започва наистина да обича. Любовта е, следователно, при мъжа завършек, достижение, а не, както при жената, начало, раждане; ето какво трябва да се има предвид.

И все пак се случва, рядко и с особено чувствител­ните и с богато въображение мъже, любовта да се появи в първия миг, love at first sight* не е само мит; тогава мъжът, по силата на някакво чудотворно мисловно придвижване в бъдещето, вече си е представил всички удоволствия, които жената би могла да му достави през годините (докато смъртта, както се казва, ги раздели), тогава мъжът вече е (винаги вече, както би се изразил Хайдегер, ако е в добро настроение) пред­видил колко великолепно ще бъде накрая всичко; и именно безкрая, този безкрай от великолепни, споде­лени удоволствия аз бях вече видял в погледа на Камий (ще се върна към Камий) и по по-непредпазлив начин (и също с по-малко сила, но затова пък бях с десет годи­ни по-стар и сексът в момента на срещата ни беше изцяло изчезнал от живота ми, нямаше повече за него място, бях се примирил, вече не бях пълноценен мъж) в погледа, кръстосан прекалено за кратко, на кестеня­вата от Ал Алкиан, моята вечна мъка от Ал Алкиан, последната и вероятно сетна възможност за любов, която животът бе изпречил на пътя ми.

С Юзу не бях изпитал нищо подобно, тя ме спе­чели постепенно, а и го направи с второстепенни средства, от категорията на онова, което обикно­вено наричат перверзия, най-вече с безсрамието си, с начина, по който ми правеше чекии (и мастурбира­ше) при всякакви обстоятелства, за останалото не съм сигурен, познавах и по-хубави котенца, нейното беше малко прекалено сложно, прекалено много гънки от кожа (която в известен смисъл би могла да бъде описана като увиснала въпреки младата є възраст), най-хубавото беше, сега си давам сметка, дупето є, привидно тясно, но всъщност толкова сговорчиво, непрекъснато се намирах пред избора на три дупки, колко жени могат да се похвалят с подобно нещо? И как да ги смятаме за жени жените, които не могат да се похвалят с подобно нещо?

* Любов от пръв поглед (англ.). – Б. пр.

Прочетете още

image+

Камелия Кучер: Пиша за тази любов, която надгражда човека

След успеха на дебютния си роман „Дом“, Камелия Кучер отново е под светлините на прожекторите …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.