Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
Недостижима в смъртта, недостижима в живота… Такава е 17-годишната Грейди Макнийл, виталната героиня на това пътуване с неочакван, но сякаш единствен възможен край. Духовна сестра на Холи Голайтли, тя не прахосва време в подготовка за бъдещи беди, и не се страхува да „стигне края на дъгата”, преди крехкото ù опиянение да се е стопило. Подстрекателят на въпросното лятно пиянство се казва Клайд, беден ветеран от войната с поведение на мачо. Неговата мистериозна безочливост така я привлича и „парализира”, че за читателя не е трудно да усети полъха на надвиснала опасност.
По-голямата част от живота е толкова скучна, че не си струва да се говори за нея, при това е скучна във всички възрасти. Когато сменяме марката цигари, местим се в нов квартал, абонираме се за друг вестник, влюбваме се и разлюбваме, ние протестираме с повърхностни и същевременно дълбоки жестове срещу неподлежащата на разсейване скука. За жалост, всички огледала са вероломни и при всяко приключение в един миг отразяват все същото празно и неудовлетворено лице…
Колкото повече Клайд се привързва към Грейди, тази „вироглава хлапачка” от солидна фамилия, толкова по-яростно се опитва да я омаловажи в собствените си очи. Защото съзнава, че тя рано или късно ще го напусне. Самата Грейди също е наясно, че човек като Клайд, който живее в Бруклин и се препитава като пазач на паркинг, няма как да се вплете в „прагматичната тъкан” на нейното бъдеще. Навярно това е една от причините да го обикне, въпреки много по-приемливата алтернатива в лицето на дългогодишния ù приятел Питър Бел. (Образът на Питър има много любопитни щрихи и се откроява на фона на изплъзващия се образ на евреина Клайд.) Но съдбата е коварна, обича да си играе с плановете ни.
Защото, когато се надига паниката, разумът се запъва като скъсана връв на парашут и човек полита надолу.
„Лятно пътуване” (изд. „Колибри“) е знамение за шедьовър. А шедьовърът се казва „Закуска в „Тифани” и се ражда през 1958 г., за да превърне автора в жив класик. Но класата на Труман Капоти като белетрист, всички знаци за доизградилия се по-късно оригинален почерк и разказваческо майсторство са налице още в „Лятно пътуване” – прелестна романова миниатюра или новела, родена стремително, с някаква неописуема лекота. Известно е, че ръкописът на „Лятно пътуване“ е смятан за изгубен близо 50 години включително от самия Капоти. През 2004 г. изплува случайно насред купища документи, дадени за разпродажба на аукционната къща „Сотбис“. Капоти се залавя с него през 1943 г., но го оставя да „отлежи” (или загърбва, кой знае) заради автобиографичния роман „Други гласове, други стаи“. На практика „Лятно пътуване” е неговият дебют като романист – чувствен изблик към любимия му Ню Йорк, примесен с отвращение към средата, от която произхожда. В този смисъл са повече от обясними и карикатурният сборен портрет на приятелите на Клайд, и специалното внимание към Питър (едно от всичките превъплъщения на Капоти), който неслучайно се представя като Уолт Уитман. А какво да кажем за ослепителната Грейди, чиято свободолюбива натура я обрича на саморазрушение…
„Труман беше велик измамник, трудно можеше да се разбере кога казаното от него е истина, а кога – измислица”, казва адвокатът Алан Шуорц в послеслова на книгата. Тогава не е чудно, че тъкмо Капоти е изобретателят на жанра „документален роман”, нали? Впрочем решението за публикуване на „Лятно пътуване” е взето, въпреки предположенията, че писателят не е искал творбата да бъде издадена. Остава да гадаем дали Капоти се усмихва снизходително там горе. Размахвайки пръст на полуделия ни свят.
