Начало / Интервюта / Петър Величков: Хайлайфът от времето на Яворов е имал душа

Петър Величков: Хайлайфът от времето на Яворов е имал душа

Дора Конова е поредната находка на литературния изследовател

IMG_9489

Eдна литературна находка предизвика вниманието ни – както обикновено, когато стане дума за любим български поет. Заглавието е „Лора, Яворов и аз“, под него четем името на Дора Конова, на задната корица – думи от литературния изследовател Петър Величков. Авторът ни гостува в радио Хеликон, за да осветли не просто драмата около един любовен триъгълник, но и знакови моменти от родния бит и история в началото на XX в. За богатия опит и къртовски труд с архивите говорят многото книги зад гърба на Петър Величков, а той самият отново респектира със знанията си в това интервю специално за Лира.бг.

– Господин Величков, наблюдавам реакции на читатели към книгата „Лора, Яворов и аз“ и ще започна с тяхната изненада – кой е авторът?

– Авторът е Дора Конова, последната любима на нашия голям поет Яворов, аз само съм разчел нейните спомени, дал съм бележки под линия, предговор, послеслов, и бих искал те да видят бял свят, тъй като вече изминаха 48 години от смъртта на Дора Конова. Преди това тя безуспешно се е опитвала нещо от тях да бъде публикувано.

– Защо освен тесни специалисти малцина са чували името на Дора Конова?

– Повечето хора няма как да го знаят, защото само веднъж ѝ е дадена думата – пред следователя, веднага след намирането на мъртвата Лора Каравелова. Но тогава е била предупредена да внимава какво говори. Дора Конова е неизвестната страна в любовния триъгълник с Лора и Яворов. На тази жена тихомълком са приписвали вина за една безспорна трагедия, кървава история, в която има труп – на Лора, два опита за самоубийство на Яворов, развод на самата Дора Конова със съпруга ѝ Михаил Кремен… Цялата мистерия, какво точно се е случило, след като Лора и Яворов са мъртви и не съществува нито един свидетел, няма как да разберем без документите на Дора Конова. Самата тя казва, че винаги е искала да напише своите спомени. Особено през 30-те години, когато се запознава със сестрата на Яворов – Екатерина, и нейната племенница Ганка Найденова, те също я подтикват да опише всичко.

-Колко време ѝ е трябвало да извади на хартия натрупаната болка?

– Казано на съвременен език, Дора Конова претърпява голям стрес, тъй като цялата драма между Лора и Яворов съсипва собствения ѝ живот. Двамата вече ги няма, те буквално са се отървали от този ужас, но тя го носи в себе си чак до своя край през 1971 г.  Събитията са се случили до 1914 г. но Дора Конова започва да ги документира по-късно, през 30-те години. През Втората световна война пада бомба над дома ѝ в София и написаното е унищожено. Започва да го възстановява и когато е готова… никой не иска да ѝ повярва.

– Кога влиза тази жена в живота на Яворов?

–  Дора Конова се запознава с Яворов покрай своя годеник Михаил Кремен. Наскоро преиздадоха за пореден път известния му двутомник „Романът на Яворов“. Връзката й с Михаил Кремен започнала на едно градинско увеселение по негова инициатива. Там стоял и я наблюдавал млад мъж с брада, който по-късно я спечелил с думите, че „не е животно като другите мъже„. Въпреки че станали годеници, тя не го е обичала. А връзката ѝ с Яворов се случила благодарение на Михаил Кремен. Именно така започват нейните спомени. Като отворите книгата, още на първа страница, ще прочетете думите на Кремен: „Той е грозен, много грозен и страшен. Не ми се иска да те запозная с него… Не мога да не те запозная, той е мой приятел.

– Безкористно ли е било тяхното приятелство?

– Всъщност Кремен е бил зависим от Яворов, защото поетът му е проправил път в литературата. Веднъж, в квартирата на Кремен, докато той съчинявал отрицателен отговор на критика на Боян Пенев срещу пиесата на Яворов „В полите на Витоша“, присъствала и Дора Конова. Там са се видели за пръв път. Дора Конова е пестелива на думи, що се отнася до отношенията им с Яворов.

– Това не е ли странно?

– Напротив, обяснимо е заради времето, по което ги е писала. Времето, в което се пишат спомени, е основният фон, и този фон предопределя какво ще напише човекът, който си спомня. Ако Дора живееше днес, щяха да звучат по съвсем друг начин.

219138_b– А описва ли отношенията си с Лора?

– Дора Конова не се е изживявала като съперница на Лора, не е искала да я нарани, нито е искала да бъде въвлечена в любовен триъгълник. След запознанството си с Яворов обаче отношенията им започват да се ускоряват. Лора вече е в София, тя живее с поета, макар да нямат законен брак, и започва да кани на гости Дора Конова, да прави сцени, в които непрекъснато ги забърква двамата с Яворов. Тук сякаш присъстваме на драма, която се разиграва в реалността. Неин режисьор е Лора Каравелова, която си запазва главната роля за себе си, в спомените на Дора Конова четем, че тя се е обръщала така към тях с Яворов: „Ах, вие, двете ми глупачета!“ Затова същинската драма, която ще се случи по-късно, не може да бъде разбрана без спомените на Дора Конова. Колкото и да са пестеливи, колкото и да са внимателни, във всеки ред личи очевидеца, човекът, който е бил там, видял ги е на живо. Иначе е пълно с купища книги, написани за тази лична трагедия от хора, които не разполагат с преки свидетелства, но могат да напълнят цяла библиотека.

– Има и други хора, които биха се зачудили, как тази история се проектира в творчеството на Яворов?

–  А как ще разберем твореца, без да знаем какъв е краят му! Най-малкото, ще си зададем въпроса, как би се развил неговия талант, какво би написал, ако не беше се случила тази история и ако не беше си отишъл твърде млад. Това е загуба за нашата литература. Спомени като тези на Дора Конова в други, по-напреднали страни са много важни, защото отначало читателите възприемат творчеството на писателя, после естествено възниква интересът към живота му и въпросите как той се отнася към творчеството. Двете не могат едно без друго, те са взаимно свързани.

– Тогава да предположим, могъл ли е да има бъдеще Яворов с Дора Конова, защо не се е случила връзката им след смъртта на Лора, явно двете жени са били различни типажи?

– Има нещо, което не работи в полза на Дора Конова – Яворов е бил обвинен за убийството на Лора. Сам прави втори опит за самоубийство ден преди възобновяването на делото. Това обвинение дори племенницата Ганка Найденова се опитва по някакъв начин да тушира. Тя написа една голяма книга – „Нейният образ“, в която величае Лора Каравелова и спомените на Дора Конова не са изгодни. Но аз мисля, че те са много важни, защото в нея Яворов вижда една втора Мина, докато животът му с Лора е бил пълен ад. Нищо, че след смъртта ѝ, докато тече процесът, за да се защити, поетът обяснявал колко много я обича.

– Все пак да вярваме ли на спомените на Дора Конова?

– Трябва да ѝ вярваме. Нейните спомени ни отварят вратата към една опустошителна страст, която е владеела Лора и Яворов, и аз не мога да обвинявам никого – нито тях двамата, нито Дора Конова. Просто съдбата ги е събрала в онзи момент и ги е завързала в един възел, който е можел да бъде развързан изведнъж само с тежък удар.

– Последен въпрос, ако тези хора са били каймака на обществото в началото на миналия век, може ли да направим сравнение с днешните вип персони, на които жълтите медии приписват какви ли не грехове?      

– Разликата е колосална. Хайлайфът от времето на Яворов нито разполага с парите, нито има фантазиите на днешния хайлайф. Той е самият е бил беден, Михаил Кремен, с когото Дора Конова има седеммесечен брак, живее като заврян зет в дома на майка ѝ, Лора, за която се твърди, че била много богата, просто получила наготово пари от вдовицата на чичо си Любен Каравелов и те бързо свършвали… Но най-съществената разлика от днес е, че хайлафът от времето на Яворов е имал душа!

Разговора води: Людмила Еленкова

Прочетете още

yavorov-monument_visitburgas1

Яворов прозвуча на четири езика

Стиховете му са хубави и на български, и на френски, също на английски и чешки …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.