Дебютното заглавие редува текстове и стихове
Изкушението да пише така е проникнало в кръвта на Петър, че заразява всички наоколо… Неговият дебют „Ти“ се е превърнал в енциклопедия на емоциите и стихосбирка едновременно – като на практика е и малка галерия… Книгата е белязана от изкуството на художничката Петя Константинова, което превръща „Ти“ в ярко разпознаваемо и запомнящо се заглавие. После е достатъчен и един от кратките стихове на Петър, та да ни спечели „Ти“ завинаги! И идва най-важното – да потънем в кратките и красиви текстове, които се превръщат в ключ към неговата вселена.
Вихърът от чувства по страниците ни потапя в най-различни житейски ситуации. Просто авторът ни припомня старото правило, че и обикновените неща крият в себе си чудо. Точно заради това и цялата книга се отпечатва дълбоко в съзнанието. Дори само страничка да прочетеш, и вече ти се иска да сториш някому добрина, да си като автора на „Ти“.
Петър Павлов ни разказва сега за раждането на този необикновен сборник – и за вдъхновенията, които го карат да пише
– Каква е историята на „Ти“? Прилича на една от онези книги, за които казваме, че са писани от живота…
– Веднъж Яна Борисова ме попита дали мога да напиша любовно писмо в хайку форма. Бях я почерпил с хайку късметче от един мой буркан. Отговорих, че това не е по хилавите ми сили, но ще се опитам да напиша любовен хайбун. Хайбунът се състои от заглавие, кратка проза и хайку, което да обобщи смисъла на цялото произведение. Елементите не трябва да се повтарят. Представих ѝ един, Яна го хареса и ми предложи да напиша още два, а тя да ги включи в книга с произведения на нейни ученици – „23 любовни писма“. Написах още два, а тя каза, че непременно трябва да напиша цяла книга. И вече нямаше спиране! Пишех, докато пътувам, събуждах се в три през нощта, диктувах на телефона си, живеех в друга, многомерна вселена. Гласът ми пресипваше от вълнение. Не съм се насилвал. Чаках историята да се спусне като летен, нощен хлад. После я записвах. Книгата се изля. Небето се изчисти и аз знаех, че съм готов. Останалото е много труд на много хора, които помогнаха според способностите си смисълът да стане ясен, без да се загуби искреността. Редакторът ми, Або, от издателство „Рива“ полира нещата. Поклон пред всички тях!
– Колко от съдържанието е преживяно от самия Вас? И има ли граница, която го разделя от фикцията?
– Много от случките са реални, преживени от мен или някой друг. Всичко обаче е променено, измислено или преувеличено. Преразказът не ми е сила. Спомените ми са аналогови чувства, а не ясни визуални картини. Често не помня дори имената на участниците в тях. Но тогавашното чувство се е врязало, щамповало, инкрустирало в паметта ми. Това допълнително сетиво ли е?
– Сякаш поделяте авторството и с художничката Петя Константинова, чиито са илюстрациите? Съществува ли някакъв специален замисъл в това?
– Това е невероятно чудо! Написах един разказ, който трябваше да се казва „География на любовта“. Реших да проверя какво има в мрежата с това име, за да не ограбя някого случайно. Не намерих разкази с подобно заглавие, но имаше една летяща картина от непозната за мен художничка-наивист. Беше Петя Константинова. Свързах се с нея и ѝ пратих разказа. Той явно ѝ хареса, защото ми позволи да ползвам картината, както намеря за добре. В последствие тя стана корица на бъдещата книга. Почнах да й изпращам разкази, а тя ми предложи да си избера картини за всеки от тях. Нито разказите ми са писани по нейните картини, нито тя е рисувала по моите писания, но двете си паснаха, като пеперуда, кацнала в маково поле. Трудно е да се повярва до каква степен двете изкуства се допълниха, създавайки едно неразделно съвършенство! Без картините книгата щеше да бъде невъзможна, като къща без стени.
– Всъщност трудно ли си паснахте с Петя, родиха ли се противоречия, докато подреждахте съдържанието на „Ти”?
– Изглежда, че винаги сме се познавали с нея. Нямаше притеснения, скованост и протокол. Всичко потече пълноводно. Ние го оставихме да се подреди. Никакви спорове, противоречия, съмнения и компромиси! За всеки разказ си имаше вече готова картина.
Изглежда, че винаги сме се познавали с Петя. Нямаше притеснения, скованост и протокол. Всичко потече пълноводно. Ние го оставихме да се подреди
– Стиховете сякаш са допълнение, но читателят първо прочита тях, сигурно си давате сметка…
– Аз съм зодия Рак. Все наопаки! В хайбуните хайкуто е в края, като обобщение. А в моите импресии то е в началото. Стиховете са равноправен елемент от цялото, заедно със заглавието, картината и текста. Те дават различен поглед върху историята, който е извън нас. Това носи… смирение! Желанието ми беше те да са многослойни. Всеки читател да открие свой смисъл в тях. Успял ли съм?
– Къде си представяте своята книга в книжарниците – ако се вживеете сега например в ролята на книжар, кой раздел ще я приюти?
– Ако трябва да напиша ключови думи, по които читателите да могат да търсят, то това ще са: искреност, изповед, любов, семейство, пътуване, щастие.Това е една много интимна изповед. Все едно, че сме седнали с непознат човек, с когото много сме се харесали и аз искам да му дам най-доброто от себе си. Виждам погледа му, душата му се вълнува и аз се изливам. Книгата е разказ за стари души с белези от рани и светлина отвътре, прошепнат на пейка, пред затворен бар, някъде малко преди изгрев.
Кой раздел ще я приюти? Ами Изповеди според мен.
– Предстои и премиера, замисляте ли нещо специално за представянето на „Ти“?
– Надявам се да стане страхотна веселба. Какво ще се случи зависи от енергията на присъстващите. Постарали сме се да четат прекрасни артисти: Дарин Ангелов, Силвия Петкова и Петър Дочев. Пианото на маестро Милен Кокушаров се връзва прекрасно с ритъма на книгата. Неговата музика е поезия. Нека останалото бъде изненада, различна за всеки един гост.
Заповядайте на 30 януари от 18:30 ч. в София Лайв Клуб в подлеза на НДК!
– Кое пробужда повече музата Ви – вътрешните изживявания на духа или онова, което виждате върху лицата на другите?
– Много ми помага всякакво не мое изкуство. Вълнението на хората срещу мен ми дава светлина. Тази светлина се опитва да мине през хиляди ключалки. Когато те се подредят,една благодат се спуска върху листа под формата на думи. Тези думи са пиксели на фотография – заедно създават неописуема красота.
Музата ми се чувства отлично на курсовете на Яна Борисова. Моите „съученици“ са прекрасни души! Всеки ден благодаря, че ги има!
– А имате ли литературно вдъхновение – книга или автор, за които сте си казал, че искате да пишете точно така!
– Ако пиша като някого, значи съм плагиат. След първия всички са равни, казват японците. А те са хора, които знаят какво е съвършенство. Не се старая да пиша като някого. Основно се опитвам да съм искрен и вълнуващ. Приемам вдъхновението като милост, която ми се предоставя. Себе си разглеждам като недостоен проводник на нещо велико. Бих се взривил, ако не го споделя с някого. Понякога е много студено и пусто и това ме убива. Възхищавам се на Яна Борисова, Фокнър, Пелевин, Бабел, Хофман, Петър Чухов. В този ред.
– Какъв е Петър Павлов във всекидневието? Тривиален, отнесен, романтичен…
– Трудно е да се занимаваш с компютри и да пишеш. Това си е чиста шизофрения. Нещо като „Шахматна новела“ на Стефан Цвайг. Боря се със собствените си комплекси, посредственост и паника. Опитвам се да кажа на всяко живо същество „Обичам те!“ и това ми дава сили да пиша. Харесвам всяко цвете, залез, лед.
Опитвам се да кажа на всяко живо същество „Обичам те!“ и това ми дава сили да пиша. Харесвам всяко цвете, залез, лед
– Накрая завършвате книгата си с „Убивам Путин”. Стигнал ли е предела си светът ни днес, нищо романтично ли не ни предстои?
– Светът е в гранично състояние. Светлото става ослепително бяло, тъмното става поглъщащо черно. Навсякъде са писъци, разрушение. Светът е далече от стабилния си център. Законите на природата изискват баланс. От другата страна трябва да се упражни сила, еднаква по големина, но с обратна посока. Например – пеперуда. Най-добрият фон за осветена от слънцето сграда е буреносно небе. Войната прави любовта по-силна. Предстои ни много романтика! Ужаси – също. Ще ни е нужно нещо, с което да си светим. Например книга.
– Ако Ви помолим за един стих от книгата, кой ще е?
Може ли да не е от книгата? Така ще успея да допълня отговора на горния въпрос:
ГРАНИЦА
Къде е границата? – Попита тя.
Не знам – отговорих – Никой не знае.
Може да е в твоите очи или в ръката ти.
Може да е в свлачището на времето.
Нали то е тресавище?
Тресавището винаги е граница.
Възможно е да е в небето, над облаците,
над кулите на нашето съвършенство.
Може би границата е страховете ти?
Помниш ли, когато не скочи?
В приличието винаги се крие граница.
Там са най-подлите и лицемерни митничари.
Парите също са граница – морков на пръчка
за магарета като нас.
Или онази цепнатина между мен и майка ти?
Градът е граница. Можеш ли да го напуснеш?
Удобството създава граници,
които не можеш да прескочиш сит.
За да преминеш границата трябва да си гладен.
Да има вълци в очите ти.
Зад границата има плячка, има жертва, има стръв.
Зад границата няма гаранции.
Границата е минирана.
Има ограда от трънени венци.
Как ще преминем? – Попита тя.
Знам как – отговорих.
Ще трябва да си платим.
Колкото повече поискат – ще го удвоим.
Ще е нужна само жертва,
която да откъснем от себе си.
Нещо илюзорно и скъпо.
Като мечтите ти? – попита тя.
Не – отговорих.
Като свободата ми.