Лира Литературно-рекламна Агенция
- Няма правила за писането на един разказ, само гледни точки
„Никой не може да твърди, че разказите могат да се пишат едва след като човек е научил правилата как да го прави… просто защото няма такива; в най-добрия случай говорим за гледни точки, за определени константи, които придават структура на този така труден за категоризация жанр…“
- Разказът винаги притежава единност
Той е всъщност „едновременно жив синтез и синтезиран живот, нещо като потрепването на водата в чаша, временност в перманентността…“
„Докато в киното, както и в романа, улавянето на тази по-широка и многообразна действителност се осъществява посредством развитието на отделни елементи, то в една качествена фотография или разказ се процедира обратно, т.е. от фотографа или разказвача се изисква да изберат и да се ограничат до едно изображение или събитие, които да са значителни.“
- Разказът оставя без дъх
„Вярно е, че един хубав роман натрупва прогресивно своите ефекти върху читателя си, докато един добър разказ е режещ, хапещ, безмилостен още от първите изречения. Нека това да не се разбира прекалено буквално, тъй като добрият разказвач е изключително хитър боксьор и много от първоначалните му удари могат да изглеждат слабоефективни, докато всъщност подкопават и най-солидната съпротива на противника. Вземете кой да е велик разказ и анализирайте първата му страница. Бих се изненадал, ако откриете непотребни елементи.“
- В един разказ съществуват само доброто и лошото отношение
„В литературата няма добри и лоши теми, единствено добро или лошо отношение към темата.“
„Дори един камък е интересен, когато с него се занимаят Хенри Джеймс или Франц Кафка.“
„Една и съща тема може да бъде дълбоко значима за един автор и неинтересна за друг; една и съща тема ще събуди огромен отзвук у един читател, а друг ще остави безразличен. Накратко, може да се каже, че няма абсолютно значими или абсолютно незначителни теми. Налице е мистериозен и сложен съюз между писателя и темата в даден момент, съюз, който в последствие може да се образува между разказа и читателите му.“
- Добрият разказ борави с три аспекта – значимост, интензивност и напрежение
„Значимият елемент на разказа пребивава основно в темата, в избора на случка, реална или измислена, която да притежава мистериозното свойство да интригува, така че дори обикновена сцена у дома да се превръща в неумолимо резюме на дадено човешко състояние или пък в искрящ символ на някакво социално или историческо явление…“
„Разказите на Катрин Мансфийлд, на Чехов са значими, нещо избухва в тях, докато ги четем и ни предлагат един вид откъсване от всекидневното.“
„Значимостта в един разказ остава без смисъл, ако не е свързана с интензивността и напрежението, притежавани от него. Те обаче вече зависят и от техниката, приложена в развитието на въпросната тема. И тъкмо тук е границата между добрия и лошия разказвач.“
- Разказът е друг свят
„Орасио Кирога отбелязва: „Разказвай все едно историята не би представлявала интерес за никого извън тясното обкръжение на твоите герои, един от които би могъл да бъдеш и ти. По никакъв друг начин не може да се постигне живот в разказа.“
- Разказът има нужда от живот
„Когато пиша разказ, инстинктивно се старая той да бъде отдалечен от мен като автор, да притежава свой живот, а читателят да има или поне да може да има усещането, че в известен смисъл чете нещо, което се е зародило само по себе си, в себе си и дори от себе си, във всеки случай, с помощта, но не е и с явното присъствие на демиурга.“
- Разказвачът не трябва да оставя героите си в покрайнините на разказа
„Винаги са ме дразнели разказите, в които героите остават сякаш встрани, докато разказвачът обяснява за тяхна сметка детайли или стъпки от една ситуация към друга.“
„Разказването от първо лице представлява най-лесното и вероятно най-доброто решение на проблема, тъй като така разказ и действие са едно и също нещо.“
„Струва ми се суета желанието да се намесваш в разказа с нещо повече от самия разказ.“
- Фантастичното в един разказ се постига само с изкривяване на нормалното
„Генезисът на разказа и поемата обаче е един и същи, той се ражда от едно внезапно отчуждаване, от едно изместване, което изменя „нормалния“ режим на съзнанието…“
„Единствено моментната промяна вътре в нормалността разкрива фантастичното, но е необходимо и то да се превърне в правило, без да измества обичайните структури, между които се е наместило.“
„Най-лошата литература от този жанр е тази, която предпочита да действа по обратната процедура, т.е. изместването на временно обикновеното, нахълтвайки в целостта на разказа с широко разгръщане на свръхестествена украса.“
- Ролята на писателя е съществена
„За да провокира у читателя вълнението, което е накарало самия него да напише разказа, е необходима характерна атмосфера, която принуждава читателя да продължи да чете. Авторът има за цел да улови вниманието, което кара читателя да забрави всичко, което го заобикаля, и прочитайки разказа, предизвиква в него чувство на свързаност по един нов, богат, дълбоко красив начин. А това може да бъде постигнато със стил, основан на интензитета и напрежението, в който формалните и експресивните елементи се нагласят взаимно помежду си. А интензитета на действието и вътрешното напрежение на разказа са вече функция на умението на писателя.“
Хулио Кортасар е изключително обичан заради множеството си разкази, сред които блестят например сборниците „Истории за кронопи и фами“ или „Бестиарий“
