Лира Литературно-рекламна Агенция
Четенето винаги е било въпрос на възпитание и признак за образованост, но напоследък то се налага като стил в ежедневието, оформящ нагласите ни за всички достижения на цивилизацията и културните ни навици често се смесват с хранителните. Да си гурме познавач е равностойно на това да имаш богат речник, пъстра социална среда и авторитет в обществото. Затова решихме, че ще представлява интерес „Литературен гастроном – 101 + рецепти от любими книги“ – едновременно готварска книга и енциклопедия за писатели и техните творби от Ренесанса до наши дни. Съставител е Галина Иванова, а за нещата „от кухнята“ на литературата си говорим именно в Деня на книгата с редактора Теменуга Пенчева.
-На някои заклети читатели книгите все не им достигат, защо извадихте и рецепти от произведенията?
-Много автори използват храната, за да придадат автентичност на образите в произведенията си. Това често остава незабелязано от читателите, понякога пък ни се набива в очите и познаваме много лакомници от световната литература – Поаро, Портос и др. Така и в нашата книга намериха място 131 рецепти от любими книги на 80 добре, а и не толкова, познати автори.
-Рецептите част от оригинала на текста ли са, или по асоциация с героите и сюжетите?
-Има автори, които посочват как се приготвя даденото ястие, дори с кухненските мерки, но има и такива, които само споменават какво похапва героят им. В тези случаи в книгата е подбрана най-близката до оригиналната рецепта.
-По какъв начин са подредени?
-Главите на книгата са подредени в хронологичен ред – по дата на раждане на автора. Всяка включва кратка биография, кратко пояснение за рецептата (ако е нужно), откъс от произведението, в което се среща конкретното лакомство и чак тогава как се приготвя.
-Има ли рецепти от книги, за които си мислим, че са трудни, високо интелектуални, и през ум не ни минава, че могат да ни отведат в кухнята?
-Аз попаднах на интересни, нестандартни и непознати рецепти, например не знаех, че наистина можеш да си направиш вино от глухарчета, и дори не е сложно. Или пък не бях чувала за „блан-манже“. Това е изискан желиран френски десерт, по който руската аристокрация е била луда – за него пише Пушкин в „Евгений Онегин“.
Обогатих познанията си за японската култура. Не знаех какво е „даши” (вид морски бульон),” камбоко” (специално приготвена бяла риба) и „дайкон” (ряпа), но това са едни от съставките за супа „мисо”, за която говори Харуки Мураками в „Норвежка гора”.
-А ти имаш ли си любима рецепта?
-Даже повече от една. В книгата има толкова много изкушаващи предложения и има два начина да си избереш любима рецепта – по произведение и според самото хапване. Сандвичът със сирене на Леополд Блум от „Одисей” изглежда апетитно, не бих отказала и един от любимите „бриошове“ на Поаро, както бих се изкушила да опитам да приготвя печената патица на човекоядеца от „Пентамерон, или Приказка на приказките” от Джамбатиста Базиле или „блините“, които Чичиков от „Мъртви души” нагъва охолно.
Но най-любимата ми рецепта си остава тази за „кални мъжки ботуши“ по „Леля Ог“ – изключително гастрономическо изживяване за любителите на Анкх-Морпоркските преживявания, ръждивите консерви с разредител и тъмното пиво.
Не искам да развалям изненадата, но рецептата е адаптирана и вместо мъжки ботуш се готви говеждо, но ястието, което се получава, е наслада за небцето на всеки ценител на добрата мръвка и силната тъмна бира.
-Попадала ли си на някоя толкова странна рецепта, че да те накара да се чудиш „какво е искал да каже авторът“ с това?
-Тортата на мисис Хавишам от „Големите надежди” на Дикенс. Все още недоумявам и въздишам по изгубената торта, оставена да събира прах и буболечки. Това си е чиста проба престъпление срещу сладкиша.
Разговорът води: Людмила Еленкова
