Начало / Свят / Жоел Дикер и едно уравнение с множество неизвестни

Жоел Дикер и едно уравнение с множество неизвестни

izchnastmeylar3Юлия ПЕТКОВА

С новия си роман, Изчезването на Стефани Мейлър”, швейцарският писател Жоел Дикер оглави годишната класация на сп. „Експрес” и радио RTL за продажби на френскоезична литература във Франция за 2018 г. По традиция списъкът беше оповестен в началото на февруари. По петите на Дикер е Никола Матийо, 10-и е Марк Леви с „Момиче като нея”, а на 13-а позиция е Амели Нотомб, чието присъствие в класацията е неизменно.

След като отвя критиката с „Истината за случая „Хари Куебърт” и своеобразното продължение „Книга за Балтиморови”, Дикер можеше да навири нос и да превърне безметежната си младост в пир. Да загърби сложните сюжетни конструкции и да напише нескопосан роман. Но той се завръща само 3 години по-късно, при това триумфално − с „Изчезването на Стефани Мейлър”. Книгата осъмна в книжарниците през март 2018 г., междувременно Хари Куебърт оживя на телевизионния екран под вещото ръководство на Жан-Жак Ано.

Фабулата на новия роман ни пренася в Орфия, малко курортно градче на брега на океана, в един зноен юлски ден на 1994 г. Докато по крайбрежния булевард кипи веселие заради откриващия се театрален фестивал, към 20 ч. вечерта един мъж с паника в погледа излиза да дири жена си. Открива я мъртва, с дупка в черепа. Няколко минути по-късно полицията блокира квартала, но само за да установи, че цялото семейство на кмета Джоузеф Гордън е избито…

Бърза ретроспекция и авторът ни връща в настоящето, датата е 23 юни 2014 година. След кратък разговор с Джеси Розенбърг, известен с прозвището капитан сто процента, привлекателната журналистка Стефани Мейлър мистериозно изчезва. Джеси е онзи кадърен полицай, разкрил навремето извършителя на зверското четворно убийство. Малко преди да потъне вдън земя, Стефани му сервира твърдението, че не е безпогрешен. И че случаят от 1994 г. все още не е разрешен.

Joel-Dicker-la-disparition-de-S-Mailer-1Следва паралелно разследване – едната нишка се опитва да доразплете някогашната трагедия, а другата – да стигне до Стефани Мейлър. Дикер раздипля история, турбулентна като самия живот − пълна с любов и омраза, с надежда и смърт. Абсурдни диалози се преплитат с истини, тежки като юмруци. Въпросите без отговор постепенно набъбват  и ако изобщо сте започнали да четете, няма начин да спрете по средата. Авторът придвижва героите си като фигури на шахматна дъска – случва се да смени нечия роля, но логиката на играта е безотказна.

Излишно е да казваме, че жанрът на книгата е смесен. Макар да носи всички белези на майсторски трилър и ловко да забърква темата за властта и нейния зловонен спътник -корупцията, „Изчезването на Стефани Мейлър” е в крайна сметка разказ за самото разказване. За различните перспективи към едно и също събитие и за всички онези неуловими отсенки на действителността, в които понякога се спотайва голямата, коравосърдечна истина.

Прочетете още

201012_b

„Книга за Балтиморови“ като умален модел на обществото ни

Мая КАСАБОВА За разлика от изключителната „Истината за случая „Хари Куебърт“, тук Жоел Дикер е …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *