Лира Литературно-рекламна Агенция
Вихра Петрова е дългогодишен журналист и разпознаваемо лице от телевизионния екран. Наскоро излезе нейната книга „Създай се отново. Как да преодолеем разделите“, пълна с практически съвети, как да се справим с тази епидемия на днешното време, според Вихра. Поканихме авторката в радио „Хеликон“, за да ни разкаже повече за своя интересен проект.
– Раздялата е твърде личен момент, какво те накара да пишеш за нея и своеобразен отдушник ли е книгата?
– Книгата е на базата на сериозни изследвания и много прочетена литература, не съм решила просто така да си пиша какво ми се е случило. Разбира се, че тя е и отдушник, но една от разделите в живота ми беше прекалено публична, съответно всички разбраха за нея и аз получих през годините много молби за помощ от жени. Консултирала съм ги с желанието наистина да им помогна, защото когато човек не е минал по този път, той не знае как да постъпи.
– Толкова ли е сериозен проблемът?
– Оказа се, че разделите са абсолютна епидемия в наши дни. Цяло щастие е, ако едно дете може да живее с двамата си родители. В годините на нашето детство, като трябваше например да извикаме Петко, казвахме: „Кой, онзи Петко, дето родителите му са разведени ли?“ Тогава това беше прецедент. Сега е прецедент обратното – и двамата родители да бъдат с детето си. Правят се много кампании да се насърчи раждаемостта, че трябва да се раждат бебета, но никой не вижда реално какъв е проблемът, за да ги няма! В повечето случаи не опира до това, дали искаш, или не. Много жени са ми споделяли, че ги е страх да имат деца на базата на свои предишни връзки или от опита на свои приятели. Няма защо да се лъжем, жените, които остават сами, отглеждат и децата си съвсем сами, мъжете не носят почти никаква отговорност за тези деца, издръжката на едно дете е смешна, малко бащи я плащат адекватно. Да не говорим, че според българското законодателство жената у нас изобщо не е защитена. А какви огромни кампании са правят за това, да се раждат деца и колко пари се наливат в тях!
– Това ли е причината хората да избягват сериозни връзки в днешно време?
– Днешният ден предлага много възможности. И хората вече не са склонни да делят личното си пространство. Когато отлагат прекалено дълго, да речем след 35-годишна възраст, те престават да са способни на това да го делят. Не са в състояние да правят компромиси. Предпочитат да имат връзки за известно време, а всичко върху което се концентрират, са кариерата и парите. Аз през годините попадах на много такива мъже и жени и тъй като имам сестра и зет в Германия, при немците ми направи впечатление, че даже предпочитат да си осиновят животно, но не и да раждат деца. В Западна Европа все повече се наблюдава тази тенденция. Дали защото са станали егоисти, не мога да ги съдя, нито съм достатъчно компетентна да правя преценки. Имам предположения, които съм направила в книгата.
– Описваш ли през какви етапи минава раздялата? Всеки преодолява една психологическа травма различно, но пътят преди това изглежда еднакъв.
– Отначало, независимо от повода, човек я усеща. Дали е изневяра, или когато другият си тръгва, понеже е решил да гради кариера, аз описвам колко сме интуитивни жените. Буквално с кожата си вече знаем, без отсреща някой да е казал и дума. Оттам се започва – първо отричаш, много жени са ми споделяли, че се мъчат да се абстрахират от тази мисъл, но натрапчивото чувство в тях остава. Докато не се стигне до реалната, физическа раздяла, до изнасянето… После човек започва да задълбава, да занимава всички около себе си, което между другото не е лошо, по този начин го изкарва от себе си, но нека не прекалява, защото в един момент и близките не те издържат. Накрая идват самообвиненията – жената конкретно си мисли, че не е добра домакиня, че е трябвало да отслабне, да се развива повече в определена насока, да ходи на петнайсет курса, да знае четиридесет езика, да е блестяща, докато той може да се разплува и да дава нареждания. За някои това звучи твърде феминистко, но то е факт и съществува. При много жени разбрах, че изпитват срам, особено в малките градове, да не бъдат заклеймени, че са изоставени. Бях малка и слушах приятелките на баба си как коментират: „Сещаш ли се, еди-коя си, дето мъжът й я остави“. Този етикет е недопустим. Чувството на срам, смесено с чувството за вина, страхът, ако са били зависими финансово и емоционално или имат деца, за които да се грижат, пък децата минават през различни етапи в развитието си, идва пубертета, а ти не можеш да ги контролираш да не попаднат в лоша компания, понеже имаш да изкарваш пари за семейството…Всичко това се превръща в една хомогенна маса, която парализира хората, като със страха борбата е най-дълга, защото тогава трябва да преодолееш големи вътрешни бариери.
– След целият ти горчив опит, не само житейски, но и професионален – отдавна си в медиите, в каква посока се промени ролята на съвременната жена?
– Жените станаха мъже. Винаги съм казвала на мои приятели мъже, които ни упрекват, че се държим по този начин: „Добре, но ако не се държа така, как ще оцелея, ти ще дойдеш ли да се грижиш за мен и за семейството ми? Вие не ни оставихте избор.“
Разговора води: Людмила Еленкова
