Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
Чакам на червено. От черното ауди пред мен една ръка се показва от шофьорското стъкло и хвърля фаса си на асфалта. Поредният формен простак. Това той няма да го направи вкъщи, върху килима, където е неговото царство. Прави го тук, навън, където сме другите, за които той пет пари не дава. Плюл съм на вас, иска да ни каже. Майната ви.
Какъв трябва да си, за да постъпваш така? От подобен екземпляр очаквам всичко. Той ще те пререди, ще те излъже, може да те прободе с нож и после да се скрие в тълпата. За такива като него другите съществуват само като миманс, като нещо, което му помага на него, а пречи ли му – да върви по дяволите. За негова милост няма принципи, има само интерес и его. И държавата му е в повече, освен когато не ходи да блъска тенджери по митинги, за да иска нещо от нея. Или да цапардоса някой лекар, който в този момент спасява негов близък. Той е бурен, не е културно растение. Задушава онова, което е полезно, хранително и трупа сокове и мощ от предназначеното за там. На стадиона няма да се поколебае дали да хвърли пиратката срещу някоя полицайка и да я ослепи. Ако пък блъсне с колата си някого в мрака, ще даде газ и ще изчезне. Хванат ли го, ще се гърчи, че не бил той, че някой го заслепил, че пострадалият паднал от небето и се натресъл в колата му.
Той върти далавери, защото не вярва в честния труд. За него всички са лъжци и измамници и е правилно той да бъде същият. Да се опита да ги надцака. Ще скрие данъци, няма да си плаща сметките, ще открадне, защото ония, големите риби, нали също крадат, при това в несметни количества. Щом те така, и той така. Ама някъде имало написани десет божи заповеди. Че кой ги е чел, четенето е губивреме! Мацай по телефона, зяпай телевистора, дъни тонколоните до дупка и си глей кефа. Животът е кратък и не си струва да се хабиш за другите.
Интересно какво работи. Къде живее. А бе, дали пък не е от моя блок? Неведнъж съм намирал на балкона си фасове, изхвърлени от някой отгоре. Е, супер. Току виж е той, моят комшия, с когото, дето се казва, дишаме един и същи въздух, ползваме един и същи асансьор и сме си нещо като дружки. Ами да, комшията е повече от брат и сестра. Ако примерно се подпалиш, пръв ще дотърчи. Вярно, по-скоро за да не пламне и той, но важното е, че ще ти помогне. Ако се хлъзнеш на леда пред входа, със сигурност ще те вдигне, а ако се налага – и бърза помощ ще повика. Няма да те остави да умираш пред блока. Все пак сме хора.
Ако работи в сервиз и отидеш там случайно, ще те познае и ще те потупа по рамото: „Ама ти не живееш ли еди къде си?” И ще вземе проблема ти присърце. Свои сме, ако ние не си помагаме… Или ако поправя телевистори, ще ти направи отстъпка от цената – иначе, при друг, това би струвало еди-колко си, а и точно твоят чарк почти не се намира.
Сигурен съм, че има още десетки ситуации, при които той ще е до теб. Ще се отнесе човешки, с разбиране, като близък с близък. Защото е с добро сърце, може да се разчита на него. Де да бяха всички такива, животът щеше да е съвсем различен. Нямаше да има неразбории, кавги, омраза. Как хубаво се живее, когато край нас има подобни всеотдайни същества. Дай Боже повече от тях, за да се запазим като народ, да не гледаме все в паницата на другите народи и да си седим в тая хубава земя, не да бягаме от нея. Тя ни е от деди и прадеди и е за децата и внуците ни. За тях мислим всички и за тяхното бъдеще. Само добротата и любовта ще спасят света. Няма друг начин.
Светофарът светва зелено, аудито дава газ и аз – по него.
