Мнозина вече са чели тази книга. И то – неведнъж. За други срещата с Чичиков, Манилов, Собакевич, Ноздрев, Коробочка и Плюшкин ще бъде първа и със сигурност – незабравима. Такава, каквато тя е вече близо двеста години за хора от целия свят.
Ала днешният ù прочит има едно особено качество, което наблюдателният читател няма как да пропусне. Това е нейната поразителна актуалност. Истории като тази с „мъртвите души“ и герои като описаните са и днес навсякъде край нас. Какво ще кажете например за следното:
„Във всичките наши събрания, като почнеш от селския общински съвет, па свършиш с всевъзможните учени и други комитети, ако у тях няма една глава, която да управлява всички, налице е твърде голяма бъркотия. Трудно е дори да се каже защо е тъй: явно е, че народът ни е такъв, сполучват само ония съвещания, които се правят, за да се погуляе или похапне, като например клубове и всякакви зали с музика на немска нога. А пък готовност всяка минута има комай за всичко. Ние изведнъж, като кога вятър повее, съставяме благотворителни, насърчителни и какви не още дружества. Целта ще бъде прекрасна, но при все туй нищо няма да излезе. Може би това става, защото ние изведнъж още в самото начало се насищаме и вече смятаме, че всичко е направено. Например, като основем някое благотворително дружество за бедните и пожертваме значителни суми, тозчас, за да ознаменуваме тази похвална постъпка, даваме обяд на всички първи сановници в града, разбира се, с половината от пожертваните суми; с останалите веднага наемаме за комитета някоя великолепна квартира с отопление и прислуга, а след това за бедните остават всичко на всичко пет рубли и половина, пък и в разпределението на тази сума още не всички членове са съгласни помежду си и всеки въвира някаква своя кумица.“
„Мъртви души“ (изд. „Хеликон“) за пореден път ни убеждава, че голяма е тази литература, която живее не само на хартия, а продължава паралелното си съществуване и в реалния живот, от който се е зародила.
Приятно откриване и преоткриване на този изключителен световен бестселър!