Луиз Пени: На по книга

В последните години разследванията на инспектор Гамаш придобиха огромна популярност в цял свят, а вече и в България. Луиз Пени пък заслужи мястото си сред съвременните звезди на криминалния роман и печели все повече и повече читатели. Тя е поредният гост на рубриката „На по книга“ на в.“Ню Йорк Таймс“. Като канадка, Пени засвидетелства подкрепата си към сънародничката си Маргарет Атууд. Какво още обича да чете, вижте в интервюто й за авторитетното издание.

Какви книги има на нощното Ви шкафче в момента?

О, твърде много са. Вероятно количеството е толкова голямо, че чак е опасно да са ми до леглото. Сред тях са „The Undoing Project” от Майкъл Луис, “Thoughts of Home” – есета за семейства, домове и домакинства, “Atlas Obscura” от Джошуа Фоер, Дилан Турас и Ела Мортън, “H Is for Hawk“ от Хелън Макдоналд.

Коя е последната велика книга, която прочетохте?

„Books for Living“ от Уил Шуалбе. Възхити ме първата му книга: “The End of Your Life Book Club,” но тази дори е по-хубава. Красива, силна, смешна, топла, ангажираща със силата на историите и разказа. Сама по себе си тази книга е любовна история с четенето.

Какво ви влияе при избора на следващо четиво? Препоръка от някого, ревю, приятел?

Най-вече препоръка от приятел, на когото вярвам. На пешеходно разстояние от дома ми се намира най-прекрасната независима книжарница в градчето ми в Квеек. Собствениците Дани и Луси, които са и мои приятели, винаги ме предлагат по нещо, или коментират, когато избера книга.

Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?

Че Стюарт Литъл е нещо мило и малко. Уил Швалбе пише за това в „Books for Living“. Честно да ви кажа, не харесвах „Стюарт Литъл“, като я четох като дете. Много ме ужаси. Накара ме да се замисля какво точно пропускам.

Кои са любимите Ви криминални и трилър автори – класическите или съвременните?

Джоузефин Тей, Жорж Сименон, Шекспир, Агата Кристи, Пи Ди Джеймс, Рийд Фаръл Колмън, Дебора Кромби, Райс Боуен, Ан Клийвс. Добре. Ще спра до тук. Мисля, че има нова Златна ера на криминалната литература. Няма ограничения, няма правила. Велико е.

Кои писатели – романисти, драматурзи, критици, журналисти, поети – които творят днес, най-много харесвате? И кой канадски автор бихте ни препоръчали?

Маргарет Атууд. И не го казвам, защото такава е повелята на правителството. Всъщност исползвам нейната поезия (с разрешение) в книгите си. Но също така – всички канадци, Джоузеф Бойдън, Ян Мартел, Ема Донахю, Майкъл Трембли. Брилянтни са.

Коя е последната книга, на която се смяхте?

“Books for Living” от Уил Швалбе. Толкова обезкуражаващо говори за собствените си фобии. Толкова често чета и откривам, че и аз правя същото. Тази книга представлява комбинация от смях и неудобство, но също така ми дава увереност, че не съм само аз.

Последната книга, която Ви разплака?

„Thoughts of Home — essays from House Beautiful on the notion of home“. Отне ми известно време да разбера, че моите книги се въртят около същата тема – нашият стремеж за принадлежност, нашето търсене на дом. Често, разбира се, това е едно и също. Прекрасна къща на място, на което не се чувстваш добре дошъл е безмислено. Барака в любяща среда е нещо, което може да донесе много красота и сила. Това е много стара книга с есета, в които става дума за светски събития, банални спомени. Като малки проблясъци. Ивица тапет, която ни напомня за това какво е бил домът, когато светът е бил млад, а ние сме били на сигурно място.

Какви жанрове избягвате?

Не си купувам книги според жанра. Не се връзвам на това по очевидни причини. Мисля, че жанровете са ефективно маркетингово оръжие. Доброто разказване е добро разказване. Няма граници и ограничения в литературата, а дефинирането на жанрове налага лимити. Това е.

Как обичате да четете – от хартия, или електронен вариант? Една книга, или няколко едновременно? Сутрин, или вечер?

Вечер, на хартия, едновременно.

Как подреждате книгите си?

Преди всичко слагам там, където има място. Но знам точно къде е всяка книга и мога веднага да я намеря. Често стоя пред библиотеката си така, както мнозина стоят и се взират в любима гледка. Просто обичам да гледам книги. Много умиротворяващо е.

Присъствието на коя книга в библиотеката Ви би изненадала хората?

Фенфикшън на “Стар Трек”. И се гордея с това.

Коя е най-добрата книга, която са Ви подарявали?

Когато издадоха първата ми книга, съпругът ми Майкъл ми подари първо издание на Агата Кристи с автограф. Това е истинско съкровище, а и само по себе си е послание. Послание, което е по-ценно от самата книга.

Моят издател пък ми подари първо издание на „Паяжината на Шарлот“ – книга, която съм прочела на 8-годишна възраст и реших да стана писател. Споменах „Паяжината на Шарлот“ в една от книгите си и Хоуп Делън го забеляза и откри за мен първо издание, с което да отбележим моя дебют. Никога няма да забравя как я отворих на вечеря. Седнах и заплаках.

Кой е любимият Ви герой от книга? А антигерой и злодей?

Герой: Шарлот от „Паяжината на Шарлот“ .

Антигерой: Игнейшъс Рейли от “A Confederacy of Dunces”.

Какъв тип читател бяхте като дете? Кои автори и книги най-много Ви допадаха?

Лаком. Обичах „Паяжината на Шарлот“ , всичко от А.А. Милн, включително и поезията му. „Ан от фермата Грийн Гейбълс“, „Малката принцеса“. Четенето се превърна в страст, но и в бягство. Единственото място, на което исках да бъда, беше стаята ми. Да чета. Беше нещо страшно, затова, когато направех някоя поразия и майка ми искаше да ме накаже, тя ме пращаше навън, да играя.

Ако можете да препоръчате една книга на американския президент, коя би била тя?

“Към себе си“ от Марк Аврелий.

Какво ще е следващото Ви четиво?

“The Undoing Project” от Майкъл Луис.