Лира Литературно-рекламна Агенция
Алисия Беренсън е открита до простреляното тяло на съпруга си. Всички улики сочат, че го е застреляла. А тя потъва в мълчание. Отказва да говори дори когато я признават за виновна и я осъждат. Алисия никога повече не проговаря.
Но не винаги мълчанието е пречка да разкриеш истината. Криминалният психотерапевт Тео Фейбър е убеден, че може да въздейства на Алисия и от години очаква това, което наистина се е случило през онази нощ, да излезе наяве. Воден от собствените си подбуди, той се впуска в търсене на истината, която заплашва да го погълне.
Сред мълчанието на Алисия изникват мотивите за едно опустошаващо престъпление, в което жертви са не само мъртвите…
Алекс Майкълидис е филмов сценарист, магистър по английска литература от Университета в Кеймбридж. „Останалото е мълчание“ (изд. „Ера“) е продаден на 45 територии, а филмовите права са купени от продуцентската компания на Брад Пит.
Ето едно кратко интервю с Майкълидис от Celadon Books:
Имате допълнителна образователна квалификация в областта на психологията, за две години дори работите в психиатрия. Какво ви насочи към тази професионална сфера?
В началото на „Останалото е мълчание“ героят ми Тео Фейбър признава: „Истинският ми мотив бе чисто егоцентричен. Тази професия ни привлича, защото сме увредени, учим психология, за да излекуваме себе си„. Точно така се случи и при мен.
След като в продължение на години аз самият се подлагах на индивидуална терапия, исках да я изучавам. Сестра ми, която е психотерапевт, ми осигури почасова работа в една охраняема съдебнопсихиатрична клиника за душевноболни тийнейджъри, където научих страшно много. По това време все още нямах никаква представа, че впоследствие ще напиша книга на подобна тематика, но някак ясно усещах, че опитът, който получавам там, ще промени живота ми напълно.
Напуснах, след като достигнах върховата точка на моите изследвания, които изискваха огромно търпение. Тогава почувствах, че съм писател, а не терапевт. Но има и нещо друго − въпреки че срещнах наистина невероятни хора, се сблъсках и с такива, за които се предполагаше, че са много изтъкнати, но при които всъщност липсваше всякаква съпричастност и дори здрав разум. И така, увлечението ми към психотерапията се изпари. Тази амбивалентност определено изигра роля, докато пишех „Останалото е мълчание“.
В „Останалото е мълчание“ откриваме много препратки към древногръцката митология и особено към трагедията „Алкестида“ на Еврипид.
Кипър, където израснах, е с много древна история. Там е родена Афродита. На 13-годишна възраст вече познаваш в детайли „Илиада“ и „Одисея„, които биват поставяни на сцена непрекъснато. Древногръцката митология е вкоренена безвъзвратно в културната идентичност на страната.
Винаги съм бил запленен от Еврипид и неговите трагични героини. „Алкестида“ ме впечатли дълбоко още като дете. Имаше нещо особено в образа на тази жена, която се завръща от царството на мъртвите и не проговаря никога повече.
Вие сте филмов сценарист. Доколко опитът в киното ви помогна за написването на романа „Останалото е мълчание“?
Определено ми помогна. Докато с Ума Търман снимахме филма The Con Is On, тя ме научи на много неща за писането. Каза ми, че всяка една сцена трябва да притежава свой иконичен образ. Не може просто да пресъздава двама души, които си говорят. Именно тези нейни думи звучаха в главата ми през цялото време, докато пишех „Останалото е мълчание“. Всъщност точно тогава героинята ми Алисия Беренсън стана художничка – идеята беше на Ума.
В сравнение с Холивуд писането на роман вероятно носи чувство на свобода и независимост…
Абсолютно. Всичко зависи само и единствено от теб. Когато снимаш филм, трябва да се съобразяваш с толкова много хора, при това постоянно. Сценаристът е най-маловажната личност в екипа на продукцията. Книгата ти позволява да изследваш и завладяваш изцяло нови територии, да нахлуваш в нечии чужди мисли. Киното не може да ти даде тази възможност. Винаги съм създавал с лекота филмови сцени, но никога досега не бях навлизал толкова дълбоко отвъд отделния кадър.
Всъщност под каква форма се роди идеята за „Останалото е мълчание“ − на роман или на филм?
Роман, категорично. Целта ми беше да се опитам да напиша книга, която самият аз бих прочел. Иска ми се да го бях направил още преди десет години, защото не очаквах, че ще предизвика такъв огромен успех по целия свят. Това е наистина страхотно. Обичам Агата Кристи и винаги тайничко съм си мечтал да създам роман, който да седи достойно на рафта в библиотеката редом до „Смърт край Нил“ и „Пет малки прасенца„.