Начало / Свят / Млада французойка пренаписа „Евгений Онегин“. Романът стана бестселър

Млада французойка пренаписа „Евгений Онегин“. Романът стана бестселър

Авторката Клементина Бове е изненадана от реакциите на своите руски приятели − били шокирани от нейната дързост

Yevgeny_Onegin_by_Repin-645x485

Иля Репин, „Дуелът между Онегин и Ленски“, 1899 г. Репродукция: Уикипедия

Не XIX век, а XXI. Не Русия, а Франция. Не Татяна Ларина, а Татяна Рейнал. Не дворянка, а изкуствовед (занимава се с „почти импресиониста“ Гюстав Кайбот). Не е омъжена за генерал, а заминава на стаж в САЩ. Двамата с Евгений не си обменят хартиени писма, а електронни и sms-и. Татяна пита любимия си дали не е гей и не иска ли да гледат на кино „Спайдърмен“. А в останалото сюжетът на френската версия на „Евгений Онегин“ е сходен с оригиналния: Олга е все така кръглолика и лекомислена, Ленски е все така влюбен в нея и загива млад, а на Татяна и Евгений не им е съдено да се съберат, но не по същата причина, както при Пушкин.

Автор на новия роман (също в стихове) е Клементина Бове: френска писателка, пишеща на френски и английски, родена през 1989 г. Тя живее в Кеймбридж и се занимава с изследвания в областта на социологията и философията на детството в университета в Йорк. Във Франция книгата по мотиви от „Евгений Онегин“ „Songe à la douceur“ („Помислете за сладостта“) излиза през 2016 г. получава наградата „Prix Libraires en Seine“, приза „Изборът на блогърите“ (La Voix des Blogueurs) и веднага става бестселър. Английското заглавие е „In Paris With You“ („В Париж с теб“), а в Русия романът е преведен като „Ужель та самая Татьяна“ („Нима е същата Татяна“).

Пред руския сайт „Лента“ Климентина Бове разказва на добър руски език, че е учила езика на Пушкин и Достоевски в училище, по препоръка на майка си. От нейна гледна точка „Евгений Онегин“ е книга за избора, който всеки трябва да направи за себе си. За способността или неспособността, желанието или нежеланието да останеш верен на този избор. Двама от героите в романа остават верни на себе си през цялото време: това са Татяна и Ленски. Не е съвпадение, че и двамата вярват напълно искрено в любовта.

На въпрос какво я е накарало да се обърне към „Евгений Онегин“, освен това, че е учила руски, Бове отговаря, че е сложно да се обясни:

„Това са и филмът, и операта, които много ми харесаха, и, разбира се, самият текст. Дълго мислих за този роман. Много ми се искаше да направя нещо с него. Тази история не ме оставяше на мира. Искаше ми се да работя с нея, да се потопя в нейната атмосфера. Такива неща ми се случват доста често — аз съм литературовед. Обикновено ми е достатъчно да поработя с текста аналитически, като филолог. Но в този случай научната работа просто не ми стигаше — имах нужда от творческа работа.

В края на книгата ми разказвачът казва: „Най-накрая се отървах от тях“. И наистина – имах чувството, че дълго време носих тежко бреме и след като написах романа си, най-сетне успях да се освободя от него“.

Какво прави романа „Евгений Онегин“ универсален, архетипен – като например пиесите на Шекспир? Клементин Бове смята, че сравнението с пиесите на Шекспир, от една страна, е подходящо, а от друга – не. Пиесите на Шекспир са известни по целия свят, „Евгений Онегин“ не е. Но за нея е интересно защо всъщност романът на Пушкин все още няма тази популярност? Универсалните елементи – приятелство, предателство, забранена любов – са налице в текста.

„Например – обяснява Бове, – в Русия непрекъснато ми задават въпроси за „Евгений Онегин“, докато във Франция още никой не ме е питал за романа на Пушкин! И аз се оказвам в малко странна ситуация, защото ако във Франция ме питат за Пушкин, аз мога да отговарям като експерт. Но когато постоянно ме питат за това в Русия, аз се чувствам дилетант. Мисля, че ако бях рускиня, просто не бих се осмелила да напиша тази книга. Също както във Франция не бих посмяла да напиша книга по мотиви от Пруст.“

На финала на разговора с „Лента“ Клементина Бове признава, че е малко изненадана от реакциите на своите руски приятели – много от тях били шокирани от нейната дързост. Гледали я, сякаш се опитва да си присвои нещо от руската култура.

„На това обвинение имам само едно извинение: руската и френската култури исторически постоянно са заимствали една от друга. Руско-френските културни връзки са необикновено силни. Но ето какво ми харесва най-много: доста от младите хора, прочели моя роман, след това си купуват  „Евгений Онегин“ на Пушкин!“

 

Материалът е от ploshtadslaveikov.com

Прочетете още

1_53191a17

Пушкин в 300 рисунки

Най-голямата изложба с картини, изобразяващи поета, отвори врати в Москва ВМЕСТО В КНИГА СЕГА ЩЕ …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.