Начало / Критика / За лицата на (не)любовта и последствията от проявленията им

За лицата на (не)любовта и последствията от проявленията им

216752_bРалица МАРКОВА, Хеликон Витоша

Да си призная с ръка на сърцето: не съм почитател на Амели Нотомб (респект към постиженията ù!). Всички текстове, които стигнаха до мен, провокираха усещане за нарочно намигване или захлъзване по повърхността на темите – нещо като зле разказан виц или движение в мъгла. Обаче с последния роман „Попитай сърцето“ започнах да проглеждам. Преведе ме спокойно и с ясна видимост през теми като майчината обич на Мари, която в младостта си решава да следва линия на дистанцирана красавица и да провокира възхищение и завист в околните. Както често се случва (и в реалния живот), тя попада в клопката на неочаквана бременност и благодарение на обожанието на партньора си, решава да даде живот на първородното си, очарователно според всички момиче Диана. Почти веднага вниманието се измества към новия субект и Мари се оказва в позицията на детронирана кралица. Нараненото его и завистта ù намират реални проявления и Диана остава без майчини ласки и грижи. Само веднъж получава чувствена прегръдка, която Амели Нотомб описва така: „Малката се остави на невероятната тръпка от тази прегръдка. Цялото ù същество бе вцепенено от огромното удоволствие. Миризмата на богинята обхвана всичките ù сетива. Диана се къпеше в този неизразимо нежен аромати усети най-мощното опиянение на този свят – любовта“. Споменът за единствената им истинска близост и отсъствието на такава през годините, оформят характера на Диана и тя се превръща в целенасочена и студена млада дама, чиято вътрешна цел е да оправдае, а след това да забрави майчината арогантност и позицията си в това семейство с още две деца и сляпа бащина обич към богинята. Намира пътя си далеч от дома, отдадена на медицината.

Междувременно, третото дете, също момиченце, получава свръхдози от майчина грижа, защото не е смятана за заплаха за майчиния „трон“ и здравословната граница отново е премината, само че с обратен знак. И в този живот (подобно на живота на Диана) се стига до усещане за дисбаланс и буквално до бягство. Разбира се (както и в реалния живот), героите правят опити за слепване на парчетата − къде успешно, къде не.

Това, което ми се стори различно и важно, e дълбочината, до която достига Амели Нотомб, развивайки темите за егоизма, завистта, здравословните граници в проявленията на обич към близки и приятели и отговорността към последствията.

Прочетете още

205104_b

Опиянена от „Петрония“

Ексцентричната белгийка Амели Нотомб бележи нов триумф с романа си „Петрония“. Така се нарича млада …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.