На фокус
Начало / Автори / Умберто Еко: Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи

Умберто Еко: Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи

SPETT.UMBERTO ECO A NAPOLI (SUD FOTO SERGIO SIANO)

На 5 януари 1932 година в Алесандрия, в италианската провинция Пиемонт, е роден един от големите писатели на нашето съвремие – Умберто Еко. Баща му е счетоводител и е мобилизиран по време на войните през 30-те и 40-те години. По време на Втората световна война Умберто и майка му Джована живеят в малко планинско село. След войната Еко учи средновековна философия и литература в Торинския университет и през 1954 се дипломира с работа върху Тома Аквински.

През следващите години той работи като културен редактор в RAI, където се сприятелява с група авангардни художници, музиканти и писатели. През 1956 публикува първата си книга „Il Problema Estetico di San Tommaso“, разширение на докторската му дисертация, и започва да преподава в университета в Торино. След 1964 преподава във Флоренция и Милано, а през 1971 става професор в Болонския университет.

Умира на 19 февруари 2016 година в дома си в Милано на 84-годишна възраст.

Сред световноизвестните му книги, преведени и у нас, са „Името на розата”, „Баудолино”, „Махалото на Фуко” и други.

Ето някои негови забележителни мисли:

 

Търсех покоя навсякъде и го намерих само на едно място – в някой ъгъл, с книга в ръце.

Нищо не ободрява така изплашилия се както уплахата на друг човек.

За да не изглеждам глупак след това, предпочитам да не изглеждам герой в началото.

Лудите и децата винаги казват истината.

Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.

Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен… и колко скучен!

Вярвам, че това, което ние ставаме, зависи от това, което нашите бащи ни учат в различни моменти, в които не се опитват да ни научат. Ние се формираме от малки късчета мъдрост.

Културата, не войната, циментира европейската идентичност.

Новите технологии убиват мисленето.

Човек пише за миналото винаги с поглед в настоящето.

Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.

Винаги съм бил запленен от фалшификациите и от лъжата. Лъжата е фундаментален аспект на комуникацията. Тя е разговор за възможни светове. За реалността би могло да комуникира дори едно куче. То обаче не може да лъже.

Според мен е важно не толкова да имаш спомени, колкото винаги да си разчистваш сметките с тях, да възобновяваш контакта си с детството, да преоткриваш хората от онова време, някоя приятелка, учителката, в която аз и приятелите ми винаги ще сме влюбени. Аз използвам много детството си в своите книги.

Писмените произведения никога не променят настоящето, те могат единствено да променят бъдещето. Например, четете книга, която ви оказва дълбоко впечатление; постепенно се променя вашият начин на мислене, вашата личност, и утре или вдругиден вие се държите по коренно различен начин. Онези, които се обръщат към интелектуалците с молба да решат глобални проблеми, правят грешка.

Романът е като дете. Поне две години трябва да се грижиш неотлъчно за него.

Дейността на писателя се състои в това да „създава“ своя собствен читател.

Истинският герой е винаги един герой по погрешка.

Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Автографите над камината, които ще наследи Донатела Версаче от славната фамилия Мондадори

Донатела Версаче купи литературно имение

Стойността му е близо 5 млн. долара, а преди e било притежание на прочут издател …