Лира Литературно-рекламна Агенция
На 5 януари 1932 година в Алесандрия, в италианската провинция Пиемонт, е роден един от големите писатели на нашето съвремие – Умберто Еко. Баща му е счетоводител и е мобилизиран по време на войните през 30-те и 40-те години. По време на Втората световна война Умберто и майка му Джована живеят в малко планинско село. След войната Еко учи средновековна философия и литература в Торинския университет и през 1954 се дипломира с работа върху Тома Аквински.
През следващите години той работи като културен редактор в RAI, където се сприятелява с група авангардни художници, музиканти и писатели. През 1956 публикува първата си книга „Il Problema Estetico di San Tommaso“, разширение на докторската му дисертация, и започва да преподава в университета в Торино. След 1964 преподава във Флоренция и Милано, а през 1971 става професор в Болонския университет.
Умира на 19 февруари 2016 година в дома си в Милано на 84-годишна възраст.
Сред световноизвестните му книги, преведени и у нас, са „Името на розата”, „Баудолино”, „Махалото на Фуко” и други.
Ето някои негови забележителни мисли:
Търсех покоя навсякъде и го намерих само на едно място – в някой ъгъл, с книга в ръце.
Нищо не ободрява така изплашилия се както уплахата на друг човек.
За да не изглеждам глупак след това, предпочитам да не изглеждам герой в началото.
Лудите и децата винаги казват истината.
Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.
Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен… и колко скучен!
Вярвам, че това, което ние ставаме, зависи от това, което нашите бащи ни учат в различни моменти, в които не се опитват да ни научат. Ние се формираме от малки късчета мъдрост.
Културата, не войната, циментира европейската идентичност.
Новите технологии убиват мисленето.
Човек пише за миналото винаги с поглед в настоящето.
Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.
Винаги съм бил запленен от фалшификациите и от лъжата. Лъжата е фундаментален аспект на комуникацията. Тя е разговор за възможни светове. За реалността би могло да комуникира дори едно куче. То обаче не може да лъже.
Според мен е важно не толкова да имаш спомени, колкото винаги да си разчистваш сметките с тях, да възобновяваш контакта си с детството, да преоткриваш хората от онова време, някоя приятелка, учителката, в която аз и приятелите ми винаги ще сме влюбени. Аз използвам много детството си в своите книги.
Писмените произведения никога не променят настоящето, те могат единствено да променят бъдещето. Например, четете книга, която ви оказва дълбоко впечатление; постепенно се променя вашият начин на мислене, вашата личност, и утре или вдругиден вие се държите по коренно различен начин. Онези, които се обръщат към интелектуалците с молба да решат глобални проблеми, правят грешка.
Романът е като дете. Поне две години трябва да се грижиш неотлъчно за него.
Дейността на писателя се състои в това да „създава“ своя собствен читател.
Истинският герой е винаги един герой по погрешка.
Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.
