Лира Литературно-рекламна Агенция
Явлението е широко разпространено в Япония
Какво представлява „цундоку“?
Накратко – предразположеността на хората да купуват и трупват огромни количества книги, които възнамеряват в даден момент да прочетат, но често пъти не успяват – и така те стават все повече.
Всъщност японският термин се изписва с йероглифите цун – 積, със значение на трупам, събирам, и доку – 読, което означава чета. Друго предположение е това, че думата първоначално е била цунде-оку, т.е. трупам и оставям, като постепенно е приела горното изписване. Във всеки случай, това явление е дотолкова широкоразпространено в Япония (където впрочем голяма част от книгите са с точно определен размер и съответно, подредени по рафтовете на дома, изглеждат особено симпатично), че съществуват даже уебсайтове, в които човек може да впише книгите, които е понатрупал, но все още не е прочел.
Един от тях – tsundoku.site, дава възможност на своите ползватели да създадат подробен списък с всички книги, които притежават, да ги подредят и в течение на времето да отбелязват какво са прочели, като така смаляват цундоку-описа. В същото време обаче сайтът предлага и това да измериш колко висока е планината ти от книги (гледа се дебелината, която по подразбиране е средно 2 см на книга), както и колко пари общо си дал, като във връзка с това има класации – заемащите първите места могат да се похвалят със суми от около един милион японски йени (или приблизително десет хиляди щатски долара)! Разбира се, целта е книгите все пак да бъдат прочетени, затова и съществува друга класация – за обща прочетена стойност, т.е. сумата, на която възлизат всички книги, които съответният потребител е прочел. Добре е да се отбележи, че първенците тук наближават три милиона йени, значително повече от лидерите в „непрочетената“ категория. Наред с това може да се види кои са най-често купуваните, но непрочитани книги, а и кои са най-четени, както и още куп интересни (а и полезни) неща.
Има ли смисъл обаче да колекционираме толкова много книги?
Оказва се, че може и да има. Личната библиотека на Умберто Еко например се е състояла от 30 хил. книги. Много посетители биха предположили, че огромната библиотека говори за собствените му интелектуални качества – и макар в никакъв случай да не ги поставяме под въпрос, трябва да се отбележи, че размерът на книжната колекция на Еко не представлява сама по себе си всичко, което той знае или е прочел, а нещата, които е искал да прочете. Самият Еко прави изчисление, според което открива, че дори всеки ден да изчита цяла книга между 10- и 80-годишна възраст, пак би успял да прочете едва 25 200 книги – твърде малко на фона на милионите, готови за четене в коя да е добра библиотека.
Известно е наблюдението, че хората, които не притежават твърде богати познания по определена тема, често пъти претендират за най-голяма изчерпателност тъкмо защото сами не осъзнават какво не знаят. Тогава натрупаните лавици с книги у дома представляват чудесен механизъм срещу изпадането в подобна нелепа ситуация – те постоянно ни напомнят колко много ни остава тепърва да прочетем и научим. В този ред на мисли е уместно да се отбележи и че макар вероятно да съществуват библиомани, които откриват удоволствие в самото събирачество без оглед на евентуален прочит, обикновено наличието на голямо количество книжен материал предполага повече часове, прекарани в четене. Свидетелство за това е проучване, според което деца, израснали в домове с 80 до 350 книги, проявяват повишено ниво на грамотност и умения в информационно-комуникационните технологии и като големи. Тук в известна степен иде реч и за привикване към четенето, което, веднъж превърнало се в навик, съпътствува човек през живота му.
Други изследвания пък сочат, че четенето идва с редица плюсове – понижава стреса, задоволява необходимостта от социални контакти, повишава комуникационните умения, развива определени когнитивни способности и прочие. Нехудожествената литература носи дори повече ползи – често се свързва с по-високи резултати и постижения в академичната сфера [4].
Влизайки в книжарница, често откриваме заглавия, които ни интригуват – в много случаи свързани с тематика, по която до този момент не сме имали твърде задълбочени познания. Дори и да не прочетем всички тях, само да ги пренесем от книжарницата у дома е чудесна първа стъпка към евентуалното запознаване със съдържанието им. А в случай, че ситуацията излезе извън контрол, винаги можем да потърсим помощ от някой цундоку-експерт и да получим съвет как да се справим с растящата купчина книги…
