Начало / Колонката на... / Покажи как готвиш, за да ти кажа какъв писател си

Покажи как готвиш, за да ти кажа какъв писател си

xIMG-0579-768x964-1-239x300-239x300.jpg.pagespeed.ic.F8IF5rGXBRНиколай ФЕНЕРСКИ

Не всички писатели обичат да готвят, но тези, които го правят, имат същия стил в писането, какъвто и в готвенето. И понеже предстоят тежки дни, в които ще пренасяме туловищата си от трапеза на трапеза, та да ви поразкажа малко кулинарни приключения. Мене майка ми ме е научила да меся мекици, да мятам палачинки и да си правя омлети още в трети клас. Не че е държала толкова на домакинското ми възпитание, просто работеше на смени и освен това не ѝ се занимаваше постоянно всеки ден да ми готви. Малко я помръзваше. Не ѝ е любима дейност. Ако скалъпи някоя манджа веднъж на седмица, бяхме доволни. Иначе важеше правилото „в хладилника храна има, прави си и ще ядеш“. За което съм ѝ благодарен, разбира се. По-късно в казармата откарах 8 месеца като помощник-готвач и приготвянето на храната си остана за мене процес свещен, важен и отговорен. Питайте приятелите ми когато се събираме някъде кой е готвачът. Аз. Майселф. Тук посочвам с пръст себе си. И не че съм прекалено скромен, обаче няма човек, който да е ял нещо, приготвено от мен, и да не се е наситил и да не си е облизал пръстите. И да не се е наплюскал като за последно. И да не си е сипал втори, трети и четвърти път. Допълнително, както викахме в детската градина. Искам допълнително, другарко.

Допълнително ми поиска и бразилецът Карлуш през един май неотдавна, когато се срещнахме случайно на фестивал в село Горна Бела Речка и готвих северозападна супа-саламура. Нареди се, гадината, три пъти да му сипя с черпака. Накрая разбра как се прави, глътка ракийка – две лъжици вряла супа, записах го на видео и го качих в ютюб. Пред камерата той ясно и на чист португалски език с бразилски акцент заявява пред целия свят, че не е ял никъде и никога по-вкусна чорба. Такова де, супа. Щото туй чорбата ориенталско малко идва, ние сега повече супи ядем с бай оня. Взимаш едно цяло пиле, по възможност по-малко антибиотично и повече селско и щастливо, разфасоваш го и хвърляш мръволите на скарата да се тищят. Ама скара на въглища, не електрическа. През това време си подготвяш котлето с огъня. Трябва да е жив огън с дърва от гората или каквито има, но да не е на газова горелка, има разлика. И роман, варен на газова горелка и печен на електрическа скара, също има по-семпъл вкус от сготвения в гората при траперите директно. Като се опекат мръвките, хвърляш ги в котела. После през скарата минават и доматите, чушките и лука. Първо през скарата и после в общия казан. Така добиват пушен вкус. Добавят се няколко скилидки чесън, разрязани надве и с извадени кълнове, тоест сърцевини, за да не тежат на по-чувствителните стомаси. Когато всичко е в котлето, го вариш не повече от петнайсетина, двайсет минути, колкото да се смесят вкусовете и да стане хомогенна супата. И нехомогенният роман е кофти.

А какви свински крачета ще сваря тия дни! С трепет да сърбаш бульона и да ти се мятат ушите от кеф. Подкиселен с лимон и подлютен. Подайте ми кърпичка, че тука нещо… Добър съм също на джоланите, ребрата, телешките стекове, агнешките плешки, гъбените супи, фасула, баниците с праз и картофи, печената тиква с мед, канела и орехи, гулаша с три вида месо, рибените блюда и така нататък. Да спра дотук, че се омазах. Срамота е, още сме в пости. Но идеята е друга. В готвенето има тънкости. Важна е мярката и отношението. Ако готвиш блудкави манджи, нямаш шанс да пишеш интересни текстове. И не говоря за гурмета разни и шеф-мастъри по телевизора, те тия името си не могат да напишат без две правописни грешки.

Говоря за това, че веднъж един писател ни покани семейно на вечеря, количеството в тенджерата не беше достатъчно и той пред нас просто доля две чаши чешмяна вода, попритопли го и ни го сервира, без да му мигне окото. Бъдете сигурни, че и книгите му така са доливани и разреждани. А аз обичам точно обратното. Концентрираните и неочаквани вкусове, обикновените и истински вкусове. Кориандъра, босилека и дивисила. Понякога на човек му се прияжда рязко нещо тежко. Яйца със сланина и лук. И чете Кант. Друг път за десерт си взима захарен памук. И разлиства… хайде да не казвам чии творби. Да запазим позитивизма си предпразнично и да ви предложа два интересни линка към разни вкусотии за малки и големи – серията за Прованс на Питър Мейл и „Приказки за злояди деца“ на Красимир Дамянов, която чака преиздаване, явно се е усладила на публиката.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

xxxphpqhkwvk_559x345-300x185.jpgMic_.utXdj7vAI2-300x185.jpg,Mic_.bQdu7GjFPB-300x185.jpg.pagespeed.ic.K_ivkz6GJX

Изоставаме

Николай ФЕНЕРСКИ Когато говорим за Деня на будителите, отново става въпрос за все същата стара …

2 Коментари

  1. иван иванов

    Големи глупости си написал.

  2. иван иванов

    Големи глупости си написал…
    Поне се похвали какво можеш да готвиш.
    Статийка скалъпена за по празниците.