Начало / Колонката на... / Покажи как готвиш, за да ти кажа какъв писател си

Покажи как готвиш, за да ти кажа какъв писател си

xIMG-0579-768x964-1-239x300-239x300.jpg.pagespeed.ic.F8IF5rGXBRНиколай ФЕНЕРСКИ

Не всички писатели обичат да готвят, но тези, които го правят, имат същия стил в писането, какъвто и в готвенето. И понеже предстоят тежки дни, в които ще пренасяме туловищата си от трапеза на трапеза, та да ви поразкажа малко кулинарни приключения. Мене майка ми ме е научила да меся мекици, да мятам палачинки и да си правя омлети още в трети клас. Не че е държала толкова на домакинското ми възпитание, просто работеше на смени и освен това не ѝ се занимаваше постоянно всеки ден да ми готви. Малко я помръзваше. Не ѝ е любима дейност. Ако скалъпи някоя манджа веднъж на седмица, бяхме доволни. Иначе важеше правилото „в хладилника храна има, прави си и ще ядеш“. За което съм ѝ благодарен, разбира се. По-късно в казармата откарах 8 месеца като помощник-готвач и приготвянето на храната си остана за мене процес свещен, важен и отговорен. Питайте приятелите ми когато се събираме някъде кой е готвачът. Аз. Майселф. Тук посочвам с пръст себе си. И не че съм прекалено скромен, обаче няма човек, който да е ял нещо, приготвено от мен, и да не се е наситил и да не си е облизал пръстите. И да не се е наплюскал като за последно. И да не си е сипал втори, трети и четвърти път. Допълнително, както викахме в детската градина. Искам допълнително, другарко.

Допълнително ми поиска и бразилецът Карлуш през един май неотдавна, когато се срещнахме случайно на фестивал в село Горна Бела Речка и готвих северозападна супа-саламура. Нареди се, гадината, три пъти да му сипя с черпака. Накрая разбра как се прави, глътка ракийка – две лъжици вряла супа, записах го на видео и го качих в ютюб. Пред камерата той ясно и на чист португалски език с бразилски акцент заявява пред целия свят, че не е ял никъде и никога по-вкусна чорба. Такова де, супа. Щото туй чорбата ориенталско малко идва, ние сега повече супи ядем с бай оня. Взимаш едно цяло пиле, по възможност по-малко антибиотично и повече селско и щастливо, разфасоваш го и хвърляш мръволите на скарата да се тищят. Ама скара на въглища, не електрическа. През това време си подготвяш котлето с огъня. Трябва да е жив огън с дърва от гората или каквито има, но да не е на газова горелка, има разлика. И роман, варен на газова горелка и печен на електрическа скара, също има по-семпъл вкус от сготвения в гората при траперите директно. Като се опекат мръвките, хвърляш ги в котела. После през скарата минават и доматите, чушките и лука. Първо през скарата и после в общия казан. Така добиват пушен вкус. Добавят се няколко скилидки чесън, разрязани надве и с извадени кълнове, тоест сърцевини, за да не тежат на по-чувствителните стомаси. Когато всичко е в котлето, го вариш не повече от петнайсетина, двайсет минути, колкото да се смесят вкусовете и да стане хомогенна супата. И нехомогенният роман е кофти.

А какви свински крачета ще сваря тия дни! С трепет да сърбаш бульона и да ти се мятат ушите от кеф. Подкиселен с лимон и подлютен. Подайте ми кърпичка, че тука нещо… Добър съм също на джоланите, ребрата, телешките стекове, агнешките плешки, гъбените супи, фасула, баниците с праз и картофи, печената тиква с мед, канела и орехи, гулаша с три вида месо, рибените блюда и така нататък. Да спра дотук, че се омазах. Срамота е, още сме в пости. Но идеята е друга. В готвенето има тънкости. Важна е мярката и отношението. Ако готвиш блудкави манджи, нямаш шанс да пишеш интересни текстове. И не говоря за гурмета разни и шеф-мастъри по телевизора, те тия името си не могат да напишат без две правописни грешки.

Говоря за това, че веднъж един писател ни покани семейно на вечеря, количеството в тенджерата не беше достатъчно и той пред нас просто доля две чаши чешмяна вода, попритопли го и ни го сервира, без да му мигне окото. Бъдете сигурни, че и книгите му така са доливани и разреждани. А аз обичам точно обратното. Концентрираните и неочаквани вкусове, обикновените и истински вкусове. Кориандъра, босилека и дивисила. Понякога на човек му се прияжда рязко нещо тежко. Яйца със сланина и лук. И чете Кант. Друг път за десерт си взима захарен памук. И разлиства… хайде да не казвам чии творби. Да запазим позитивизма си предпразнично и да ви предложа два интересни линка към разни вкусотии за малки и големи – серията за Прованс на Питър Мейл и „Приказки за злояди деца“ на Красимир Дамянов, която чака преиздаване, явно се е усладила на публиката.

Прочетете още

58113347_2282852905310059_8872383396710449152_n-300x300

Ботушите на Ботев

Николай ФЕНЕРСКИ Японците харесват много повече онези предмети, които носят някакъв белег от употреба, от …

2 Коментари

  1. иван иванов

    Големи глупости си написал.

  2. иван иванов

    Големи глупости си написал…
    Поне се похвали какво можеш да готвиш.
    Статийка скалъпена за по празниците.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.