„Литературен клуб „Четящият човек“ посвети на Коледа последната си сбирка за 2018 г. На нея се развихриха спомени от много преживени Коледи, разгръщаха се страници на куп любими книги. С наближаването на празника дойде време да припомним задушевната атмосфера около елхата в „Хеликон-Витоша“.
Слави, който се грижи всеки клиент да забележи артистично аранжираната книжарница, отрази зимата от гледна точка на сезон, в който светлината не достига, денят е кратък и за хората в древността, особено за онези, които обитавали планините, животът бил наистина труден. Затова едната страна на Коледа е тъмна, със страховитите създания, кръвожадните животни и сковаващия студ, но другата е захарна – заради чудния семеен празник, в чийто център е детето. И цялата произхождаща от това приказност, с канелените бисквитки, с топлия шоколад, с аромата на прясна мандарина. Книгата – емблема тук е „Писма от Дядо Коледа“ от Толкин“. Изумителен е факта, напомни книжарят, че в продължение на 23 години авторът пращал писма на децата си от името на Дядо Коледа.
Габриела от „Хеликон-Славейков“ разказа, че това е любимият й миг от календара, конкретно свещеното усещане на Бъдни вечер около трапезата, украсяването на къщата (заедно с котарака – незаменим помощник), подредбата на ястията, които по традиция са нечетен брой и тръпката сама да ги приготвя. Сплотеността, дългите гостувания и ако е натрупал пухкав сняг, тихото съзерцание на блясъка му през прозореца, това са нейните съкровени преживявания.
Не забравихме да споменем и Коледа от близкото минало, когато честването й минаваше по-приглушено за сметка на Нова година, освен в семейства с устойчиво възпитание по отношение на старите традиции. Иначе жестът да дадеш и да получиш, саможертвата в името на дълбоки чувства, добротата между хората, са понятия, които никакъв социален строй не може да унищожи. Тези размисли онагледихме с разказа на О‘Хенри „Даровете на влъхвите“.
Тори Алберт прояви рецитаторски талант, докато ни чете „В нощта срещу Коледа“ на Чехов от сборника „Класически коледни истории“, но най-вече тя използва своето образование на богослов, за да припомни значението на думата „Коледа“, езическите й корени, истинското послание на Рождество Христово, почитано от всеки православен християнин. А карнавалните атрибути – елхата, гирляндите, подаръците, те помиряват светските и църковни ритуали и създават уют, който сплотява семейството. В крайна сметка литературният клуб застана зад идеята, че онова, което обединява хората, е вярата. Цяла година човек живее с очакването, че има един ден, той е специален и влагайки цялата си енергия и вяра в него, ще получи хубава емоция, без значение каква религия изповядва. И чудото се случва – обобщи Тори.
След тази силна, последна за 2018 г. сбирка на „Четящият човек“, може само да си пожелаем нови приятели, още съмишленици, и стойностни книги, за които си струва да говорим през новата година.
Фото: Тереса Светославова, „Хеликон-Витоша“