Лира Литературно-рекламна Агенция
Елена Алексиева, Хеликон Бургас
От известно време в главата ми се върти една народна песен – българска, македонска, балканска:
„На сърце ми лежи, мила мамо, на сърце ми лежи една… арна книга!“
Легнала ми е на сърцето тази „Балканска рапсодия“ на Мария Касимова-Моасе и не ще, и не ще да излиза оттам. Когато четях романа не спирах да си мисля колко клиширано е отразявана жената в българската литература досега. Майка или героиня, наивна или героична, образите не стигаха по-далеч от лесния за възприемане модел.
И ето че се появява книга, в която майката не е чак толкова „добра“, героинята не е чак толкова героична, а децата не са идеализирани. Това е роман за обикновени хора, написан от обикновен човек и това го прави прекрасен. Това е истинска история, която, дори превръщайки се в литература, не е изгубила от естествената си дълбочина и потресаващия си драматизъм. Разположена на Балканите – от единия до другия им край – тя говори директно на родовата ни памет, въздейства ни подсъзнателно.
„Балканска рапсодия“ се вписва в редицата от подобни романи, дело на умели български разказвачки като Керана Ангелова, Катерина Хапсали, Весела Ляхова. Всички те са обединени от едно – топло и съпричастно отношение към героите и дълбочина на историите в контекста на общата ни балканска история.
