Начало / България / Изненада! 17-ата награда „Хеликон“ отиде при… фондация „Йордан Камджалов“

Изненада! 17-ата награда „Хеликон“ отиде при… фондация „Йордан Камджалов“

DSC_4591По традиция, церемонията по връчването на годишната награда „Хеликон“ за нова българска художествена проза се проведе в средата на декември в столичната книжарница „Хеликон-Витоша“.Присъстваха видни писатели, издатели и просто ценители на родната ни литература. Младата певица Веселина Драголова – Данаилова омая присъстващите с акапелното си пеене, а актьорът от Народния театър „Иван Вазов” Христо Чешмеджиев прочете кратки откъси от номинираните творби.
Както се казва обаче − традициите не са това, което бяха. И ето че журито на 17-ото издание на най-независимата и престижна литературна награда у нас изненадващо обяви решението си: тази година да не я връчва. Така статуетката „Орлето на Хеликон“ не излетя от ръцете на миналогодишния победител Владимир Полеганов, който я спечели с романа си „Другият сън“. Сега паричната ù стойност в размер на 3000 лв. ще бъде насочена с благотворителна цел към фондация „Йордан Камджалов“, която от 2009 г. подпомага развитието на млади български творци във всички области.
DSC_4621Ето мнението на члена на журито Бойко Ламбовски:
„Решихме да не връчваме наградата не защото през 2018 г. няма достойни произведения, а защото в процеса на дебатиране не можахме да откроим фаворит. Наградата „Хеликон“ е или знак за несъмнен новаторски принос в прозата ни, или е увенчаване, коронясване на произведение, което журито вярва, че влиза с летящ старт в класиката, благодарение на дълбочината и епическия си размах. Понякога е знак и за двете. Ние имахме своите фаворити, основани на тези критерии. И обосновахме мотивирано пристрастията си. Работата е там, че не стигнахме до консенсус. Затова съвсем естествено, при това с неочаквано единодушие, дойде решението да бъдат изтъкнати несъмнените качества и на 12-те номинирани книги, но никоя от тях да не бъде наложена над останалите.
Иначе и романите на Емилия Дворянова, Силвия Томова, Здравка Евтимова, Алек Попов, Деница Дилова, Недялко Славов и Галин Никифоров, и сборниците с разкази на Кристин Димитрова, Йорданка Белева, Палми Ранчев, Георги Господинов и Соня Тодорова намериха заклети фенове не само у журито, но и сред четящата ни публика, сред този тънък, но достатъчно просветен пласт българи, които купуват книги от най-добрите ни белетристи. Тази година не бе дадена и Нобелова награда за литература − само че поради скандали около Нобеловата комисия и девалвация на доверието в журито.
Наградата „Хеликон“, която се радва на ненакърнена репутация, също остана невръчена, но по други съображения. Ние не стигнахме до единомислие, че има книга между 12-те прекрасни заглавия, която заслужава пиедестал между тях. Може би пиедестал заслужават и дванайсетте, само че статуетката не може да се разпарчетоса на дузина отломъци, „Орлето на Хеликон“ е само едно.  Та остава да отдадем дължимото на тези седем романа и пет сборника с разкази − те са отчасти мъдър, отчасти весел поглед към историята ни, но са и проницателни рефлексии върху емоционалните вибрации на съвремието ни.“

DSC_4563Председателят на журито Димитър Шумналиев също изрече добри думи за своите колеги писатели:

„Годината ни срещна с истински литературни завоевания, с млада енергия и действителни амбиции. Напук на хейтърите, в родната словесност заемат място все повече имена и все по-значими продукти. Всеки от номинираните има собствена планина, върховете са изравнени. Годината доказа, че в нашата литература кипи истинска лабораторна работа, сюжетите стават все по-неочаквани, езикът – все по-активен. Метафорите не са фалшиви, образите – особено съвременните – са все по-реални, тоест продукцията не е само фикция, творческо въображение. Книгите все по-стремглаво се вкопчват в реалността.

И през 2018-а година българската проза завзе богати тематични полета – съвременният писател не се бои да анализира настоящето, както не се бои да се вгледа в историята, в миналия век или в библейската сюжетика. Затова постиженията вдигат чело: съвременните творчески експедиции стават майсторски.

И тази година имаме изключително жанрово разнообразие, дълбока работа с архивите или с комплексите на времето ни. Технологиите все по-често занимават  твореца – какво ни носят те, накъде върви съзнанието, как коригират битието и ценностите ни… За чест на белетристиката, писателите не се утаяват в щампата, в познатото, в лесния подход. Затова и през 2018-а се радваме на книги, достойни за европейските и световните духовни средища. Да, номинираните дванайсет автори са като дванайсетте апостоли. Всички са на масата, всеки си пие чашата и осъществява общото чрез неповторимия си индувидуализъм. Затова намира все повече преводачи, които да го изкачат на рафтовете на книжните империи.

Както е известно, да се влюбиш в себе си, това вече означава доживотна любов. За жалост, ние, членовете на журито за наградата „Хеликон”, се срещахме цяла година с много влюбени в себе си хора. Някои плащат за тази любов. Нарича се самиздат. Макар че, какво да крия, самиздат съпътства всички чужди литератури. Самиздат не е наш патент. И не смущава голямата естетическа книжарница. Не се боя и от литературните пирамиди. Задължително е да ги осъзнаем. Във Франция – зашеметена от политически бури – всяка година се издават по 600 романа. Колко от тях остават? Те са подножието, върху което се извисява върхът. Дай боже на всеки автор по една голяма, голяма пирамида.“

DSC_4618Ние от Лира.бг благодарим на всички, които гласуваха в сайта ни за своя фаворит. Вотът на читателите тук даде предимство на сборника с разкази „Кедер“ от Йорданка Белева. Въпреки реакциите, които е възможно да срещне след тазгодишната ситуация, „Хеликон“ няма да се откаже от своята литературна награда. 17 години тя съществува в родното културно пространство и, смеем да твърдим, е абсолютно независима − и от учредителите си, и от спонтанно или нарочно формирани медийни, приятелски, естетически кръгове или по други признаци свързани съмишленици. Това нейно качество я прави колкото силна, толкова и уязвима. Но − да гледаме напред! „Хеликон“ има добри идеи, свързани с четенето като ценност, с литературата като творчество. Същевременно не смята, че трябва да бъде част от една мощна машина на тиражи, панаири, агресивен пиар на  имена и заглавия, на писателски стипендии и цената им. Това, което със сигурност е нужно, е да се прокара по-добър път, по който българските книги да стигат до общественото внимание. За целта е необходим откровен дебат − читателски и професионален.

На добър час на новите 12 отличени книги!

Повече подробности за анкетата, журито и номинираните книги вижте в материала ни: Кой ще спечели награда „Хеликон“ за 2018 г.? Гласувайте за вашия фаворит!

Снимки: Калина Равуцова

Прочетете още

NAGRADA

Кой ще спечели награда „Хеликон“ за 2018 г.? Гласувайте за вашия фаворит!

На 12-и този месец 12 книги от водещи български писатели ще бъдат представени в „Хеликон …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.