Лира Литературно-рекламна Агенция
Мария Пар нашумя със сравнението, че е новата Астрид Линдгрен – и затова отваряме с нетърпение новата й книга
По какво си приличат?
Наистина, и героите на Мария обикновено са едни такива немирни момиченца и момченца. По-съществената прилика е всъщност, че и те, като Пипи на Астрид Линдгрен, се изправят срещу живота и опитват да пораснат сами, без помощта на възрастните.
Прекрасно пише Мария Пар
И по това си прилича с Астрид Линдгрен. Но нека разгърнем всъщност новата й книга – „Вратарката и морето“. Ако имате вече у дома „Вафлено сърце“, тази история се явява нейно продължение. Но може да се чете и просто така – връзката с първата книга е малка, но все пак я има.
Триле и Лена приличат на Том и Аника
Макар че такива ги вършат, сякаш са по-скоро две Пипилоти, събрани накуп… Ту правят сал, ту се опитват да изкарат ума на възрастните, като се губят по време на най-ужасяващата буря, застигала техния фиорд.
Истински приключенска книга
И така можем да наречем „Вратарката и морето“, макар че акцентът все пак е поставен върху израстването. Децата се опитват да приемат, че всеки от нас е различен. Мила и забавна – и това е книгата. Лена е прекрасен футболист, но момчетата смятат, че мястото й не е сред тях. Триле пък обръща гръб на приятелката си заради Биргите, която идва чак от Холандия.
А семейството на Биргите са вегетарианци. Но клишета няма при Мария Пар. Просто всяка страница води към това малкият човек да осъзнае, че всичко у другите е достойно за уважение.
Хубаво написана, весела, просто чудесна…
При това българското издание е с едно смело решение – вместо оригиналните илюстрации са създадени нови, от Яна Попова. Но цялата книжка си заслужава. Да се чете и препрочита.
„Вратарката и морето“ представи Краси Проданов
Пипилота я познавам, ама за Пипелота не бях чувал. Може би в гетото така сте я прекръстили – Пипелота. Смешна работа
Напълно сте прав, Кирца, случайната грешка се е превърнала в трън в очите ви… Благодарим ви!