Лира Литературно-рекламна Агенция
Тори и Слави са книжари-ентусиасти, благодарение на които Литературен клуб „Четящият човек“ проходи, изправи ръст и вече може да се мери с така популярните напоследък неформални общности в културата на четенето. Всекидневието на двамата преминава сред книги, но те искат още – споделяне и разговори на живо за всичко, което клиенти и приятели на „Хеликон“ откриват между страниците. Иначе книжарската работа, тя край няма…
Вероятно сте попадали на усмивката на Тори Алберт в „Хеликон-Витоша“. Освен книжар, тя е журналист и докторант по „История на религиите“ към Богословския факултет на СУ. Определя себе си като страстен любител на книгите и твърди без преувеличение, че има професия-мечта, дори когато е свързана с различни премеждия. Вижте повече за едната половинка на Литературен клуб „Четящият човек“.
Когато кажем четене, каква е първата ти асоциация?
Когато говорим за четене задължително първата ми асоциация е с процес на получаване на информация. Информацията прави човека силен и с власт. Друг е въпросът вече каква информация получаваме – красив роман, езотерични размисли на духовни учители, научни изследвания или… загубено време в социалните мрежи. Четенето за мен е неизбежна част от ежедневието ми, предвид научния труд, който подготвям, но и запознаване с всичко най-ново от световния литературен подиум, което от своя страна ми помага в работата на книжар. Много бих искала да кажа красиво, че четенето е свещен процес, който отваря очите на човек, и това съвсем не е лъжа, но когато не се прави с уважение към книгата и липсва удовлетворението от това, би могло да бъде и ужасно преживяване. Затова призовавам читателите винаги да се консултират с книжарите, за да не останат с подобен послевкус.
Случвало ли ти се е да искаш да живееш в някоя книга?
Може би не съвсем да живея в цялата сюжетна линия на която и да е книга, а да познавам някоя от личностите, описани в нея. Разбира се, потъвам в любимите си произведения. Искам да усетя силните емоции от съответния герой и именно тук е моментът, в който излизам от вображаемия свят и правя моя истински такъв достатъчно заплетен и вълнуващ. Не съм от хората, които се вкарват в чужди сюжети, дори да ми харесва историята.
Коя е книгата, която те впечатли най-много напоследък?
Противно на всички очаквания, няма да кажа, че това е ново произведение на съвременен автор. Напоследък обръщам 
поглед към жанр, който до този момент не ме е впечатлявал особено и това е фантастиката. И тъй като искам да бъда напълно запозната с произхода, основите, бащите на този стил, а също и да бъда професионалист в работата си, подходих към някои от най-популярните класики. Но книгата, която до момента ме впечатли, изуми и не мога да оставя, е „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс. Въпреки, че съм чела тази книга преди години, признавам, че това е един от шедьоврите, за който се иска опит, емоционална интелигентност и голяма доза самоирония, за да я разбереш. Със сигурност не става с първо и единствено четене. Ето такива книги ме карат да искам да познавам автора и героите му. Препоръчвам я на хора, които виждат отвъд това, което обществото иска да видим; на хора, които не могат да се примирят с дребнавостта, алчността, липсата на въображение и сетивност, на които са подложени. Чудесен начин да отпуснеш духа си с нещо качествено!
Светослав Светославов – другата половинка на Литературен клуб „Четящият човек“ притежава такова благордно излъчване, че може да разтопи сърцето и на най-намръщения човек, който влезе в „Хеликон-Витоша“. Слави е фрийланс артист, разбира се, страстен читател, а доволството, че има достъп до всякаква литература в своята работа, е изписана на лицето му. Той казва, че това обогатява вътрешния му свят. Какво друго, вижте:
Като кажем четене, каква е първата ти асоциация?
Книгата, това да съм заобиколен от книги, уютът в дворците на книгите, каквито са книжарниците и библиотеките. Изживявайки своя мечта, работя в книжарница „Хеликон-Витоша“, един от най-големите дворци за книги в България с над 30 000 различни заглавия. Прекарвам часове в присъствието на прекрасни книги. Асоцирам четенето с книгата, както кокошката с яйцето. В днешни дни има различни устройства за четене, но допирът с физическа книга, направена от хартия и ухаеща на мастило, няма еквивалент.
Случвало ли ти се е да искаш да живееш в някоя книга?
Като артист притежавам развито и диво въображение, лесно ми е да се пренеса в някой друг свят. Няколко пъти ми се е случвало… Авторите, които са ме пренасяли в паралелни вселени са Дмитрий Глуховски, Рей Бредбъри, Дж. Р. Р. Толкин и Дж. Р. Р. Мартин. От друга страна смятам, че животът ми е разказваща се сама история, която един ден ще бъде написана.
Коя е книгата, която те впечатли най-много напоследък?
„Смъртта и животът на големите американски градове“ от Джейн Джейкъбс. Случайност или не, тази книга излиза на 
български език цели 50 години след излизането ѝ в САЩ. Джейн Джейкъбс е урбанист, занимаващ се с проблемите, произтичащи от градоустройството върху социалния живот в града. Интересно е да вметна, че урбанистичните проблеми на американските градове от преди 50 години се наблюдават в нашите градове днес. Колко бързо стигате до главните пътни артерии във вашия квартал, колко разнообразни услуги и магазини се предлагат близо до дома ви? Всичко това е важно, за да имате добро качество на живот. Книгата е отличен наръчник за всеки градски архитект.
