Начало / Автори / Роберт Музил: „Политиците, след като се наричат в залата крадци и измамници, след това в бюфета мирно закусват един до друг.“

Роберт Музил: „Политиците, след като се наричат в залата крадци и измамници, след това в бюфета мирно закусват един до друг.“

robert-musil

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Роберт Музил е австрийски белетрист, есеист и драматург, роден на 6 ноември 1880 г. в Клагенфурт в старо аристократично семейство на университетски професор. Учи във военно училище, но напуска преди да получи офицерско звание и следва машиностроене. Дипломира се през 1901 г. в Щутгартския технически университет, където става асистент. През 1903 г. Започва да изучава философия, логика и експериментална психология, а също физика и математика в Берлин − там слуша лекциите на Вилхелм Дилтай и Георг Зимел. В 1908 г. става доктор по философия с теза върху възгледите на Ернст Мах.
Първата книга на Роберт Музил е романът „Лутанията на възпитаника Тьорлес“ (1906). Следват сборниците с разкази „Единения“ (1911) и с есета „Непристойното и болното в изкуството“ (1911). От 1914 г. до 1918 г. Музил е офицер на италианския фронт, а след войната става чиновник във Виена. Работи като писател на свободна практика, театрален критик и есеист във Виена и Берлин. Публикува сборника с новели „Три жени“ (1924). През 1933 г. писателят се установява трайно във Виена, където издава сборник с есета „Посмъртни творби приживе“ (1936).
След националсоциалистическия Аншлус на Австрия през 1938 г. Музил емигрира в Швейцария, а книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия.
Основна тема в творчеството на Роберт Музил е безизходицата на съвременния му интелектуалец, който дири по-хуманна форма на съществуване.
Най-значимото му произведение, над което работи повече от десетилетие до последния си дъх, е тритомният роман-фрагмент „Човекът без качества“ (1930-1943), в който разглежда разпадането на Австро-Унгарската империя през призмата на философския анализ, гротеската и иронията.
Роберт Музил − заедно с Джеймс Джойс, Марсел Пруст и Херман Брох − е един от основоположниците на модерния европейски роман.
Писателят е отличен със значимите литературни награди „Хайнрих фон Клайст“ (1923), „Художествената награда на град Виена“ (1924) и наградата „Герхарт Хауптман“ (1929). Умира на 15 април 1942 г. в Женева, Швейцария.

В чест на писателя град Виена учредява литературната награда „Роберт Музил“.

 

Единственото, което ни е нужно в живота, е убедеността, че нещата ни вървят по-добре, отколкото у съседа.

Красотата и добротата на човека произлизат от това, в което той вярва, а не от това, което знае.

Ако бащата е беден, синовете му обичат парите. А ако бащата има пари, синовете обичат човечеството.

Който може да изпълни всичко, което му хрумне, скоро сам няма да знае какво му се иска.

– Не ми е добре! – каза той. Това беше стар, добре познат израз, който означаваше, че му се иска да пийне.

Боят винаги оставя неприятното усещане за, така да се каже, прибързана интимност.

Мъжете с особено прекрасни глави обикновено са глупави. Особено дълбоките философи обикновено мислят плоско. В литературата талантите, издигащи се малко над средното ниво, обикновено се считат от съвременниците им за велики.

Това е основна черта на културата – човек да изпитва дълбоко недоверие към този, който живее извън собствения му кръг, тъй че не само германецът – евреина, но и футболистът – пианиста смята за непълноценно и непонятно същество.

Мъдростта на обсебените се разсипва в прах в разума на необсебените.

Невероятно количество хора чувства днес огорчаващото противоречие между себе си и невероятното количество други хора.

Плетеницата на реалността е по-богата от контурите на принципите.

Проституцията е нещо, което се възприема различно в зависимост от това, откъде гледаш на нея – отгоре или отдолу.

Животът не строи нищо, без да е изтръгнал камъните за него от някое друго място.

Човек по същество е говорещо животно – при това, единственото, което и за да продължи рода си, също има нужда да говори.

За да прелети от един покрив на друг, на орела му стига да размаха един-два пъти криле; но за съвременната душа, която, играейки, прокарва мостове над континенти и океани, няма нищо по-невъзможно от това да установи контакт с душите, живеещи зад ъгъла.

Ако нямаше особена причина за обратното, тя се държеше съвсем порядъчно.

Да поискаш да живееш за друг си е чист банкрут на егоизма, който веднага отваря в съседство ново магазинче, но този път със съдружник.

Ако политикът се катери нагоре, стъпвайки върху трупове, това, в зависимост от успеха му, се нарича подлост или величие.

Човек никога не смята себе си за страхливец; уплаши ли се от нещо, той хуква и се отдалечава на такова разстояние, където отново да изглежда герой в собствените си очи!

Един коментар

  1. Изключителен автор. Прочетете нещо от него

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...