Начало / Автори / Роберт Музил: „Политиците, след като се наричат в залата крадци и измамници, след това в бюфета мирно закусват един до друг.“

Роберт Музил: „Политиците, след като се наричат в залата крадци и измамници, след това в бюфета мирно закусват един до друг.“

robert-musil

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Роберт Музил е австрийски белетрист, есеист и драматург, роден на 6 ноември 1880 г. в Клагенфурт в старо аристократично семейство на университетски професор. Учи във военно училище, но напуска преди да получи офицерско звание и следва машиностроене. Дипломира се през 1901 г. в Щутгартския технически университет, където става асистент. През 1903 г. Започва да изучава философия, логика и експериментална психология, а също физика и математика в Берлин − там слуша лекциите на Вилхелм Дилтай и Георг Зимел. В 1908 г. става доктор по философия с теза върху възгледите на Ернст Мах.
Първата книга на Роберт Музил е романът „Лутанията на възпитаника Тьорлес“ (1906). Следват сборниците с разкази „Единения“ (1911) и с есета „Непристойното и болното в изкуството“ (1911). От 1914 г. до 1918 г. Музил е офицер на италианския фронт, а след войната става чиновник във Виена. Работи като писател на свободна практика, театрален критик и есеист във Виена и Берлин. Публикува сборника с новели „Три жени“ (1924). През 1933 г. писателят се установява трайно във Виена, където издава сборник с есета „Посмъртни творби приживе“ (1936).
След националсоциалистическия Аншлус на Австрия през 1938 г. Музил емигрира в Швейцария, а книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия.
Основна тема в творчеството на Роберт Музил е безизходицата на съвременния му интелектуалец, който дири по-хуманна форма на съществуване.
Най-значимото му произведение, над което работи повече от десетилетие до последния си дъх, е тритомният роман-фрагмент „Човекът без качества“ (1930-1943), в който разглежда разпадането на Австро-Унгарската империя през призмата на философския анализ, гротеската и иронията.
Роберт Музил − заедно с Джеймс Джойс, Марсел Пруст и Херман Брох − е един от основоположниците на модерния европейски роман.
Писателят е отличен със значимите литературни награди „Хайнрих фон Клайст“ (1923), „Художествената награда на град Виена“ (1924) и наградата „Герхарт Хауптман“ (1929). Умира на 15 април 1942 г. в Женева, Швейцария.

В чест на писателя град Виена учредява литературната награда „Роберт Музил“.

 

Единственото, което ни е нужно в живота, е убедеността, че нещата ни вървят по-добре, отколкото у съседа.

Красотата и добротата на човека произлизат от това, в което той вярва, а не от това, което знае.

Ако бащата е беден, синовете му обичат парите. А ако бащата има пари, синовете обичат човечеството.

Който може да изпълни всичко, което му хрумне, скоро сам няма да знае какво му се иска.

– Не ми е добре! – каза той. Това беше стар, добре познат израз, който означаваше, че му се иска да пийне.

Боят винаги оставя неприятното усещане за, така да се каже, прибързана интимност.

Мъжете с особено прекрасни глави обикновено са глупави. Особено дълбоките философи обикновено мислят плоско. В литературата талантите, издигащи се малко над средното ниво, обикновено се считат от съвременниците им за велики.

Това е основна черта на културата – човек да изпитва дълбоко недоверие към този, който живее извън собствения му кръг, тъй че не само германецът – евреина, но и футболистът – пианиста смята за непълноценно и непонятно същество.

Мъдростта на обсебените се разсипва в прах в разума на необсебените.

Невероятно количество хора чувства днес огорчаващото противоречие между себе си и невероятното количество други хора.

Плетеницата на реалността е по-богата от контурите на принципите.

Проституцията е нещо, което се възприема различно в зависимост от това, откъде гледаш на нея – отгоре или отдолу.

Животът не строи нищо, без да е изтръгнал камъните за него от някое друго място.

Човек по същество е говорещо животно – при това, единственото, което и за да продължи рода си, също има нужда да говори.

За да прелети от един покрив на друг, на орела му стига да размаха един-два пъти криле; но за съвременната душа, която, играейки, прокарва мостове над континенти и океани, няма нищо по-невъзможно от това да установи контакт с душите, живеещи зад ъгъла.

Ако нямаше особена причина за обратното, тя се държеше съвсем порядъчно.

Да поискаш да живееш за друг си е чист банкрут на егоизма, който веднага отваря в съседство ново магазинче, но този път със съдружник.

Ако политикът се катери нагоре, стъпвайки върху трупове, това, в зависимост от успеха му, се нарича подлост или величие.

Човек никога не смята себе си за страхливец; уплаши ли се от нещо, той хуква и се отдалечава на такова разстояние, където отново да изглежда герой в собствените си очи!

Един коментар

  1. Изключителен автор. Прочетете нещо от него