100-те най-продавани книги в „Хеликон“ от издадените през 2018 г.

Устойчива на времето и неподвластна на страсти, класацията на „Хеликон“ отново се явява барометър на читателския вкус. Клиентите на 28 книжарници в 21 града на България определиха с търсенето си кои книги от излезлите от началото на 2018 г. досега заслужават внимание. Ние в Лира.бг. също наблюдаваме и коментираме някои тенденции в техния избор. Заглавията са на база продажби от разделите – тийн, художествена, нехудожествена и българска литература.

За успокоение на тези, които все още възприемат четенето като признак на своеобразна култура, отбелязваме че в това класиране, романите и сборниците с разкази притежават повече от половината дял − общо 57 от 100-те най-продавани нови книги до момента. Друг е въпросът, водещ нови въпроси след себе си: например защо хората отдават предпочитания на жанровата литература − трилъри, любовни романи, както и такива, които предлагат пародии на бита, имитират социалните мрежи и лайфстайл журналистиката, докато други залагат на директната сантиментална нотка.

Отговорът на регионално ниво би бил твърде опростен − „защото тука е така“. Слуша се „Ку-ку бенд“, гледа се Венета Райкова, чете се нейният “Скандал“ и дори тези, които не са емигрирали и имат работа в България, я изкарват висейки във фейсбук.

Донякъде класациите отразяват живота, с който мнозинството се отъждествява, стандарта, който средностатистическият читател би искал да постигне. Наследство, авторитет и близки, с които интелигентно да общува (без да се псуват) и едновременно с това заедно да защитават важна социална кауза („Книга за лятото“, Мишел Гейбъл). Уви, вместо подобна идилия, реалността е друга: той оцелява с индивиди, дето не стига че трябва да търпи, ами откровено осмива („Малка каменна топка“, Никола Крумов), „Оксимирон“ (Михаил Вешим) или в по-добрия вариант − кротко му навяват патриотизъм и любов към родината (Ивинела Самуилова − „Пътеписи за душата на България“).

Недоверието към официозите на властта − медии и учебници от близкото минало, изкараха напред в търсенето книги за другата истина, т.нар „алтернативна история“, и то в граници, които ни засягат, като „Царичина. Съдбовен контакт“ от Елисавета Логинова, „Измамата Сан Стефано…“ от Иво Инджев, „Ликвидирането на Русия“ от Николай Стариков, „Спецназ“ от Виктор Суворов.

Редом с тях нашумя интересът към биографии на личности, до неотдавна спорни или неудобни – бизнесдамата Ваня Червенкова („Кодово име: Живот“), режисьорът Николай Волев („Девствената проститутка“ ). В никакъв случай съжителството им в тази класация не означава, че слагаме знак за равенство между двамата.

Световната мания по всичко скандинавско, символ на овладян бит, спокойствие и разсъдливост, изстреля и задържа отново заглавия от рода на „Така го правят датчаните“ „Малък наръчник по люка“, или същото, но в японски стил – „Да изживееш своя икигай“ (Eктор Гарсия, Франсеск Миралес)

Азиатската вълна напоследък превзема литературата за тийнейджъри, може би защото те са по-активната част от потребителите на масова култура в интернет, а там визията е изобилие от корейски и китайски образи. Ето го резултата: в най-продаваните се открояват „BTS: Възходът на Бангтан“ и част трета от нашумялата поредица на Джени Хан „С обич завинаги, Лара Джийн“.

Въобще, разпознаваемите марки си казват думата. Без да се хвалим самоцелно, няколко компактни издания на „Хеликон“ − „Истории за места от близо и далеч“, „Най-важното е скрито вътре“, „Малки думи на обич“, „Седемте сили“, също се позиционираха сред предпочитаните нови книги.

След като привлече внимание с по-фрагментарни текстове в мрежата, но със сръчно перо и въздействащ стил, романът на Мария Касимова-Моасе „Балканска рапсодия“ я превърна в най-бързо наложилото се име в българската художествена проза за 2018г. 

Ефектът от наградите е доказан, те имат твърд „електорат“ и всяка поредна книга на отличèн у нас или в световен мащаб автор веднага заема място в класациите. В случая присъстват нобелистът Казуо Ишигуро (“Художник на променливия свят“), “Всичките наши тела“ на Георги Господинов, чиито награди изискват отделен каталог, (най-новата e Наградата на София за цялостно творчество), и двукратният носител на награда “Хеликон“ Недялко Славов (“Пиафè“).

Хитови сюжети с продължение – така можем да определим жаждата, с която дамите чакаха, а после буквално погълнаха финалните романи от трилогията на Джоджо Мойс „Все още аз“, края от арменската сага на Нарине Абгарян „Да живееш нататък“ и универсалния „боец“ за всяка аудитория − Фредрик Бакман (“Ние срещу всички“), продължение на „Бьорнстад“.

Любимци на читателите повече, отколкото на критиците, в Топ 100 за 2018 г. по този пункт с радост отбелязваме най-продаваните на „вечните заподозрени“ − Харуки Мураками („Изчезването на слона“), Исабел Алиенде (“Отвъд зимата“), Стивън Кинг („Спящите красавици“ − писана в съавторство със сина му Оуен).

Красавиците на краля на ужаса ни подсещат за особено наболял проблем на съвремието, който премина естествено в литературата – насилието над жените, властващият, къде от истинска липса на равноправие, къде в името на политическата коректност, феминизъм. Едно е сигурно – все повече ще се пишат и по-четени ще стават творби като „Разказът на прислужницата“ от Маргарет Атууд.

Актуални теми са продължителността на живота и поривът към дълголетие, на фона на влошаващите се жизнени показатели на хората – следствие от ускореното темпо, което технологиите налагат, корпорациите използват, а човек се лута, редуциран до безгласно едноклетъчно. Не е чудно, че в тази ниша пробиха трудовете на проф. Ювал Ноа Харари – „Sapiens. Кратка история на човечеството“ и „Ефектът на теломерите“ на екипа д-р Елизабет Блекбърн и д-р Елиса Епъл.

Жанрови класици – невероятно, но факт! Класиката оживява, когато ти е пред очите. Оказва се обаче, че приемственост намират добрите стари криминалета, поне онези, които скоро не са имали лицеприятно книжно тяло или дълго са отсъствали от книжарниците. Затова много читатели преоткрираха Реймънд Чандлър (“Зъл вятър. Новели“), други си попълниха колекцията на Агата Кристи (“Среща в Багдад“, „Неочакваният гост и други истории“), трети купиха за джоба на раницата си последното томче, излязло под перото на сър Тери Пратчет („Овчарската корона“).

Кой е първият, дайте победителя, нетърпеливо барабани по клавиатурата скептичният клиент, хайде, че поемам към Терминал 2. Спри се, човече, имаме за теб полезна, жизнеутвърждаваща терапия, побрана в книгата на Марк Менсън – „Тънкото изкуство да не ти пука“ – тя е номер 1 от стоте най-продавани за 2018 г.

Целия списък може да видите долу.

Класацията коментира: Людмила Еленкова

Класацията е за периода 1.1.2018 – 2.10.2018

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔