Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
Имам двама приятели от ученическите години. Първият отиде да живее във Франция преди половин век. Стъпи си на краката, създаде семейство, разви успешен бизнес с недвижими имоти. В зората на демокрацията неочаквано се прибра в България, твърдо решен да заживее тук. Построи страхотна къща върху един бащин парцел в Бояна. Ходех да гледам как бригадата строители от Тетевен издигат това, което щеше да се превърне във вековище на фамилията му, където деца и внуци щяха да продължават рода му. Продаде я след година-две. Беше се отчаял от нравите. Не можа да се впише в мутренско-корупционната джунгла, макар да се бе борил с не по-малко трудни конкуренти в родината на Балзак. Замина за Канада, поживя там, поработи, после пак се върна във Франция. Сега е отново тук. Установи се в Пловдив, заедно със сина си. Направи си къща и засега има намерение да живее в родния си град. Отново има планове, но по-умерени. Все пак сме на възраст, когато човек трябва да внимава с плановете. Печелил е пари и е губил пари. Помагал ми е много. Имали сме и конфликтни ситуации. Но така е между приятели. Не съм чувал да се случва между музейни експонати.
Вторият ми приятел записа лесовъдство, после продължи да учи в Полша. И той се блъска много в живота. Загуби един след друг най-близките си твърде рано. Оправял се е сам. Тримата си спомняме с носталгия как в същата тая зора на демокрацията стояхме цял един следобед някъде край Варна, вперили поглед в хоризонта. Приятелят ни чакаше някакъв кораб със захар. Така и не разбрах до днес какво се случи с него – пристигна ли или отплава към други далечни брегове, подслади ли нечие нашенско кафе или други се облажиха. Приятелят ми е потаен, само се усмихва и обяснява нещо, което си остава мъгляво. Може би защото говори бързо, насечено и не всичко хващам. Продължава да се занимава с внос-износ или пък само с износ – не му разбирам. Важното е, че и той има планове, също по-умерени. Обича да пътува по света. После се връща и дълго не се обажда. Сигурно пак се е зачел в някоя книга, защото е неуморим читател, книгите направо ги гълта с кориците. Но всеки път като се чуем, се радваме един на друг. Защото имаме и други познати и близки хора, с които не можем да го направим. Така че да си се радваме, докато сме от тази страна на тревата.
Ето ме и мен, вашият покорен слуга. Не съм скитал толкова, колкото те двамата по света, макар че и аз видях далечни земи, за които само си бях мечтал. Трудовия си стаж натрупах тук – повече от 40 години. Работих с буквите и думите – разбирайте го както искате. Не бих казал, че съм ги овладял, защото няма да е истина, но все пак научих доста за тях и за разликата между тях и случващото се. Имал съм и имам и странични занимания. Хванал съм хиляди риби от реки, язовири, канали и езера. Изядохме ги с близки и приятели и се надявам фосфорът им да е помогнал мозъците ни да са още относително свежи. Освен това съм вдигнал или преместил от едно положение в друго около 50 хиляди тона железа в зали за щанги и фитнес. Междувременно написах двайсетина книги. Когато всяка от тях излизаше от печат, се чувствах като човек, създал една малка вселена. Сега ги гледам, гръбче до гръбче, в домашната ми библиотека. Заемат има-няма трийсетина сантиметра.
За какво е всичко това?
Не мога да проумея.
