През юли 2018 г. „Хеликон” даде старт на новата си поредица „Библиотека за ученика” с 4 заглавия – „Малки жени” от Луиза Мей Олкът, „Алиса в Страната на чудесата. Алиса в Огледалния свят” от Луис Карол, „Под игото” от Иван Вазов и „Бай Ганьо” от Алеко Константинов. Началото на новата учебна година е време за още много четене и вдъхновение с хубави книги.
И понеже българската класика крие един невероятен и съвсем близък, наш си свят, продължаваме книжната колекция на „Хеликон” с две непреходни заглавия от нея.
„Опознай родината, за да я обикнеш” казва патриархът на българската литература. А ние ви казваме, че за да я познавате, трябва да надникнете навътре в миналото ѝ, да обиколите света, за да искате винаги да се връщате при нея. Какво по-добро средство за транспорт от книгите, с които можете да се пренесете през времето и пространството!
Това ви предлагаме с новите две заглавия от поредицата „Библиотека за ученика” – „Немили-недраги“ от Иван Вазов и „До Чикаго и назад“ от Алеко Константинов.
„До Чикаго и назад” е книга за пътуване. За осъзнаване. За прилики и разлики. За наше и чуждо. За близко и далечно, подобно и различно. За теми, които повдига единствено пътешествие до другия край на света.
Определяна като първата му „зряла творба“, „До Чикаго и назад“ е пътепис, от който лъха ярката индивидуалност на Щастливеца – темперамент, артистичност, чувство за хумор. В нея той прави нещо не съвсем характерно за следосвобожденската ни литература – не обожествява българското. Рисува популярни черти на българската народопсихология на фона на европейската и американската. Само за да ни върне към истината, че докато носиш България в себе си, където и да се намираш, по което и време да се случва това, за теб няма да има по-хубаво място на земята.
„Народ без жертви не е народ. България има цял народ от роби, нека има и няколко мъченици днес, а хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума да бъдеш мъченик. Ама ние сме били мъченици, нека! Колкото ги повече има, толкова по-добро за България.” А хъшовете – мъченици, гладни, без дом и народ, в чужда страна – са различни от тези в представите ни. С „Немили-недраги” Вазов прави разрез на българското съвремие преди Освобождението. Показва героите на времето с добрите и лошите им черти. Разрез, през който се промушваме и ние като читатели, за да станем част от собствената си история.
Споменахме „Библиотека за ученика”, но то е само за да насочим вниманието на младите българи към непреходните книги в българската литература. Съвсем не твърдим, че само учениците следва ги четат, за да се просвещават. Всеки от нас е ученик до края на дните си. Да, знаем, че сме ги чели, и то по няколко пъти, но колцина от нас си спомнят подробности, отделни епизоди от тези две емблематични заглавия? Всички ние обичаме да държим в ръце нови книги и да откриваме нови истински и въображаеми светове, но не винаги намираме време да препрочитаме онези, с които сме израснали, които са ни възпитали и които – в крайна сметка – са нашите малки библии в личното ни пространство.
С тази поредица искаме да събудим интереса на учениците към световните класики, а може би – и този на възрастните. С нов, интересен облик, оформлението на поредицата представя героите от любимите ни книги по приятен, леко карикатурен начин, цветни и изрисувани в пастелни тонове. Английската художничка Лизи Симпсън ни показва един възможен външен поглед към строго характерния за българската народопсихология свят. Той също заслужава вашето внимание. Четейки отново тези вечни текстове на двама от нашите Най-Големи, вярваме, че ще откриете в тях нови и сякаш недоловени до днес нюанси!