Лира Литературно-рекламна Агенция
„Хеликон-Кърджали“ посрещна своя ВИП – книжар Георги Кулов, в най-пъстрия откъм исторически събития месец – септември. Освен автор на три книги и редица научни публикации по антична археология и анализи на политическите и етнически проблеми в Родопите, Георги Кулов е учредител и секретар на Дружеството за българо-турско приятелство в Кърджали. Той е популярен сред пишещите по проблемите на малцинствата в България, разказват книжарите, а това е особено важно, що се отнася до регион със смесено население, какъвто е техния град. Затова местните хора предпочитат случващото се в Кърджали да отразява човек сдържан и обективен при представянето на фактите, и склонен да търси различни гледни точки, за да стигне до истината. Така го видя и екипът на „Хеликон“.
-Господин Кулов, представете вашите книги на читателите, които не ви познават.
– Пиша сравнително отскоро, от 2010 г. Аз съм историк и проблематиката която засягам е свързана с историята на Източните Родопи и разбира се, с историята на етнически и религиозни общности, които са в малцинственно положение по отношение на българското население. Идеите са специфични, за по-тесен кръг читатели, които имат интерес към историята и към религията.
Първата ми книга е посветена на българите мохамедани. Казва се „Българската дъга на исляма”. Втората – „Хора на истината“ беше за алианската общност. Това е едно направление в исляма, което нашумя много покрай сирийската криза. Третата – „Мостът“ разглежда сунитската общност, тук, в Източните Родопи, както и приятелството между християни и мюсюлмани. Също така съм съставител на сборник статии от един любител-археолог – Никола Иванов. Направих предговора към книгата и бележките. Използвам опита си натрупан като археолог, като музеен работник, като човек, който познава историята на региона.
-Работите ли по нова книга?
-Всяка поредна моя книга беше с все по-малък тираж. Реших, че трябва да се насоча към по-кратки форми, адресирани към младата аудитория чрез интернет сайтове и социални мрежи. Мисля, че за да се чете нещо във връзка с тази проблематика, в която съм се специализирал, не трябва да бъде повече от 3-4 страници. Максимално концентрирано, ударно, с конкретна информация. Не планирам нова книга, докато не се появи явна нужда от нея.
-Накъде върви българската литература според вас?
-Отдавна съм се откъснал от художествената литература. Харесва ми определено Иво Сиромахов с неговите закачки, но той е популярен в цяла България, затова нормално е и аз като повечето редови българи, да го харесвам. Що се отнася до световната литература, моите предпочитания са насочени към обществено-политическите издания, тъй като те ми помагат да анализирам подобни процеси и разбира се, да пиша анализи и коментари, свързани с тях.
-Какво четете в момента?
-Колкото и да е странно – биографията на Мао. Мао Дзедун е човекът, направил Китай световна политическа сила.
-Кое е посланието, което искате да предадете с вашите книги, защо пишете?
-Защото с етнодемографските процеси в България става все по-голяма ролята на етниеческите и религиозни малцинства. Това не се разбира от много автори. Аз лично одобрявам политиката на настоящото правителство, която е доста балансирана в тази насока. Смятам, че покрай тези малцинствени общности трябва да имаме нулеви проблеми със съседите си и те да бъдат добре познати, защото човек се страхува от това, което не познава. Трябва да бъдем толерантни и това всъщност е посланието в книгата ми „Мостът”, която показва прехвърлянето на мост между християнството и мюсюлманството в региона.
-Кои са книгите, които препоръчвате?
-Когато се развивах като историк, много ми харесваха автори като академик Георги Марков с неговата изчерпателност, харесва ми патриотизма на изследователя – родолюбец Стоян Райчевски. Това са книги, които са непреходни.
-Какво ви допада в книжарница „Хеликон“?
-Книжарница „Хеликон” е изключително богата на заглавия, много добре представени и подредени. В нея могат да се намерят освен български и чужди автори на български език, а също и книги на други езици. За град като Кърджали е хубаво, че има издания на турски автори, на български и на турски. Моята книга „Мостът“ например, е преведена на турски. Радвам се, че се купува. Много е важно в един регион със смесено население да има такива щандове в книжарниците, защото хората съдят по това за свободата на словото в една държава.
Разговора води: Катрина Димова
