Лира Литературно-рекламна Агенция
Преподавател в УНСС, доц. д-р Светла Цанкова завършва Московския факултет по журналистика, където и защитава дисертация, посветена на българската преса в посттоталитарния период. Сред курсовете, които води, са „Теория на медиите“, „Създаване на медийно съдържание“, „Медиа планиране“. Автор е на учебник, две монографии, много студии и статии. А към нея се обърнахме всъщност заради планината от мнения дали си струва образованието, дали е ценно да се учи журналистика, а и не на последно място – дали новото поколение има своите идеали и знае ли къде се пишат запетайките…
– Доцент Цанкова, кое трябва да е водещо за един млад човек, за да избере журналистическа специалност?
– Любопитството – към света, към събитията около нас, към хората. Също така и интелигентността (в това число и емоционалната), креативността и желанието да учиш и да знаеш.
– Срещате ли трудности с грамотността на студентите?
– През последните години забелязвам повече пунктуационни грешки и по-малко правописни в студентските работи.
– Смятате ли, че тези деца ще имат сили и смелост да се опълчат на корпоративната журналистика?
– Мисля, че и сред журналистите с достатъчно опит в професията не са много тези, които имат смелостта да го направят, а за младите е още по-трудно, въпреки очакванията, че те могат да си позволят да бъдат смели и решителни, защото няма какво да губят в началото на кариерата си. Това не е така – могат да загубят шанса си за реализация в медиите, могат да загубят любовта и страстта, която ги е накарала да учат журналистика, могат да бъдат разочаровани от своите идоли в професията и от медиите, към които са изпитвали респект и са мечтаели да работят в тях. Такива разочарования не се преживяват лесно и могат да преобърнат живота на един човек. Надявам се обаче именно сегашните студенти по журналистика да допринесат за това медийната среда у нас да се променя в положителна посока и медиите все по-малко да обслужват нечии интереси.
– Какви са наблюденията ви, къде предпочитат да работят бъдещите журналисти – в традиционни или в нови медии?
– Най-предпочитаната медия продължава да бъде телевизията, въпреки че повечето студенти по време на обучението си работят в печатни или онлайн медии. За съжаление радиото е в края на класацията на техните предпочитания, а то е емоционална и въздействаща медия, изисква много добра професионална подготовка и специфични умения и според мен може да бъде чудесна школа по журналистика.
– Може ли ваш студент да конкурира свой колега в медия някъде другаде в Европа или САЩ?
– Много се надявам да е така! Имаме умни, креативни, амбициозни студенти, които притежават всички качества да се реализират навсякъде по света. Наша студентка беше на бригада в САЩ и след завръщането си с най-голямо вълнение ми разказваше за посещението си в CNN. По време на обиколката, заедно с цялата група, гледали през огромен прозорец новинарската емисия на живо и тя казала: “Един ден аз ще бъда от другата страна!” И това е напълно възможно.
– Застъпени ли са в образованието по журналистика явления като фалшивите новини, хибридните войни?
– Разбира се, говорим непрекъснато за тези неща със студентите по журналистика в УНСС, обсъждаме примери от българската и световната практика, коментираме ефектите от фалшивите новини и как аудиторията може да се защити от тях – стига да иска това. Радващо е, че вече и у нас се обсъжда възможността за изучаването на дисциплина “Медийна грамотност” в училище, защото тя е все по-необходима.
– Пречи или помага лесният достъп до информация?
– Лесният достъп до информация според мен е безценно преимущество, стига да знаеш как да се възползваш от него. Всичко зависи от образователното и културно ниво на потребителя, от неговите интереси, от подготовката му за работа с информация – той трябва да умее да я селектира, да я проверява и да я използва. На тези умения човек може и трябва да се учи през целия си живот, защото светът и технологиите се променят с много динамични темпове.
– Приложим ли е моралният кодекс на журналиста днес в България, или стана анахронизъм като Хипократовата клетва в медицината?
– Етичните норми в журналистиката винаги трябва да бъдат свещено правило в професията, те в никой случай не бива да се възприемат като анахронизъм. Много често обсъждаме с нашите студенти и случаите на нарушаване на Етичния кодекс на българските медии, приет през 2004 г., и те реагират изключително адекватно, чувствителни са и към най-малките признаци на неспазване на нормите. Реакцията им винаги ме радва и ми дава надежда, че те ще полагат максимални усилия да спазват професионалната етика. Не бива обаче да забравяме, че обикновено само журналистите са обвинявани за неспазването на етичните норми, тъй като те застават с името и лицето си пред аудиторията, но зад тях стоят редактори, продуценти, ръководители и собственици на медии, които също трябва да носят своята отговорност.
– Мислите ли, че журналистиката промени историята у нас и повлия върху съзнанието на хората? Имам предвид пропагандата от близкото минало, а в момента – засиленото търсене на книги от журналисти повече, отколкото от академични историци?
– Не знам дали журналистиката има силата да променя историята, въпреки че бяхме свидетели в началото на 90-те години как медиите активно участваха в процесите на обществени промени, понякога не само ги отразяваха, но и ги провокираха, как променяха позиции и нагласи, създаваха очаквания, рушаха идоли и създаваха (или поне се опитваха) да създават нови. Това обаче се случва само в редки исторически моменти. Медийните изследователи много задълбочено проучват медийните ефекти, но по-често се анализират краткотрайните, докато дългосрочните ефекти трудно се проследяват, тъй като изискват повече време и усилия, а именно те са изключително важни за обществото. Ако се проучват систематично и професионално, тогава със сигурност бихме могли да регистрираме влиянието на медиите върху важни процеси и събития.
Може би причината читателите да търсят повече книги на журналисти, отколкото на историци, се крие в това, че журналистите имат таланта интригуващо да представят събитията, да ги поставят в нужния контекст, който да ги направи по-разбираеми, да разказват емоционално човешки истории, които винаги предизвикват интереса на аудиторията и я вълнуват. Според мен е важно да се четат и исторически книги, за да се познават добре фактите, а журналистическите истории могат да обогатят познанията на читателя и да добавят цвят и емоция към получените знания.
Интервю на Людмила Еленкова
Авторът е водещ в радио Хеликон и дългогодишен наблюдател на медийната среда и публикациите в сферата на нехудожествената литература
