Феномен в класациите и повече от любима книга – това е създаденото от Екзюпери
Първите й места са неизброими
Така е от години в „Хеликон“ – изгрее някоя нова звезда на тийн-фронта, но след няколко седмици задъхано слиза от първото място. И пак идва времето на нежния малък принц.
Имаше един инфарктен момент за издатели и книжари преди време. Като изтече срока на авторските права на знаменитата книга, изданията се нароиха. По едно време сигурно можеха да се видят и 15 в книжарницата. Тогава всички предричаха бързия залез на „Малкият принц“. Но книгата продължи да се купува… И да се чете, разбира се!
По-смислен от героите на новото време
Една от тайните е многоликата публика. Макар да се води книга за подрастващи, тя се чете от доста по-широка публика. Но същото може да се каже и за Хари Потър или Пърси Джаксън. Те обаче губят по точки пред Малкия принц. Още по-назад пък са Дръндьото, че и Бабата бандит. Може би причината е една: „Малкият принц“ идва от мъдростта на сърцето.
Ето 10 причини истински да го обичаме
- Обяснява живота, любовта и смъртта по най-простичкия и красив начин.
- Показва, че детския свят е най-искрен и истински.
- Напомня, че във всеки възрастен се крие дете – и най-ценното е да го преоткриваме понякога.
- Учи ни да виждаме всичко именно със сърцето.
- Напомня ни, че всяко нещо има нужда от грижи – от поливане, от любов, от прегръдка…
- Подсказва, че приемаме ли всички и с недостатъците им, и нашият свят ще е по-широко скроен и красив.
- Ето един неочакван ефект: заради „Малкият принц“ опитахме да нарисуваме първо овца, после роза, а накрая дори лисица
- Върна ни вярата, че не егоизмът, а любовта движи света!
- Кара ни да вярваме, че във всеки човек се крие един истински Малък принц.
- А вместо десета причина, ще ви цитираме ето това… „Езикът е извор на недоразумения…“ Малкият принц го е казал! По-добре да говорим със сърцата… Тогава светът вече наистина ще е чудесен.
Факти за „Малкият принц“
- Публикувана е 1943 г.
- Написана е в хотел.
- Приказната история е издадена на 180 езика.
- Най-новата екранизация е френска и е от 2015 г.
- На български я превежда Константин Константинов през 1962 г.
- Няма официална статистика за броя на българските издания и преводи в момента.
Топ книгата на седмицата представи Краси Проданов