Начало / Интервюта / Доменико Дара: За всичко търся точната дума

Доменико Дара: За всичко търся точната дума

Среща с една незабравима книга и авторът ù Доменико Дара 

Domenico Dara - credit Riccardo Piccirillo (4)

„Малинверно“ (изд. „Лемур“ 2022) e роман за съхранения човек, който благодарение на четенето съществува в непокътната от времето и пространството перманентна илюзия. Ако Дяволът имаше неговото лице, аз щях да съм най-ревностния му последовател :) Отнася се за героя на име Малинверно, пазач на мъртви хора и живи страници, израз на трансцеденталната идея, че всичко, в което човек вярва, може да се възкреси. Разговорът ни с Доменико Дара тече с лекота и започва от автографа, който му поисках.

-Какъв красив почерк, какво ми написахте?

-„На Люси с пожелание да изживее един ден в Тимпамара„. Впрочем, първият ми роман – „Кратко есе върху Съвпаденията“ разказва за един пощальон, който умее да променя почерка си и да имитира други почерци.

-Разбрах, че сте завършили италианска литература. Оттам ли е прецизното ви отношение към всяка дума ?

-Да, така е. Влагам време и усилия в езика на своите книги, защото за всичко търся точната дума. Писането е като игра на тетрис – в едно пространство може да има ясно определена форма и нищо друго.

-Кое ви привлече в пространството на Тимпамара?20221209_162104

-Трябваше да намеря достоверно място, което е във въображението на  Малинверно. Исках и да е литературен град, ето защо помислих за едно хранилище за книги и за идеята хората да кръщават децата си с имена на герои от книги. Ако хляб ми продава човек на име Мопасан, или съседите ми се казват Гаргантюа и Пантагрюел, защо да не повярвам, че в местното гробище наистина лежи Мадам Бовари!?

-А защо от всички фатални жени в литературата се спирате на нея, най-обречената Ема Бовари?

-Може би точно защото е обречена. По същата причина се спрях на Дон Кихот. Тези герои заедно с Малинверно са заобиколени от свят, в пълно противоречие с тяхната същност. И докато съдбата на двамата в литературата завършва трагично и те умират, Малинверно е източник на живот.

-Вашият герой работи като библиотекар и пазач на гробище едновременно. За второто трудно може да се каже, че излъчва живот.

-Но излъчва история, а тя сама по себе си означава живот. Всъщност целта ми беше да говоря за смъртта, пречупена през литературата. Тогава има една дистанция, която не се усеща така разрушително и смъртта по-малко плаши, превръщайки се в тема на роман.

-Малинверно е куц, каква е ролята на неговия физически недъг?

-От една страна исках читателят да си има работа с човек, на когото нещо липсва и сам да прецени с какво се запълва този недостиг. Другата причина е от културологично естество – в класиката куцият е перфектната „психологическа помпа“, онзи, благодарение на когото душите преминават реката, отиват в друг свят.

-Може ли да направим препратка от вашия герой с гробището и библиотеката към творчеството на Борхес?

-Пред Борхес всеки пишещ капитулира. Няма друг творец, който така да преплита истории в безкрайността. Е, надявам се, че добре биха се разбрали с моя Малинверно.

-Попитах ви, защото ми хрумна да потърся Малинверно в Гугъл и попаднах на художник от Буенос Айрес с подобно име, аржентинец като Борхес. Предполагам, че е съвпадение?

-Тези факти нямат нищо общо. Един вестник беше причината да нарека героя си така. Чета пресата и понякога си водя бележки, и веднъж щом срещнах това име веднага го записах, стори ми се красиво. То носи особена печал и полъх на есен в пълния си вариант. Героят ми се казва Астолфо Малинверно.

-Ако продължим с вариациите на думите, „Тимпамара“ също е…марка вино. Вие какво обичате да пиете, за да внесем ведра нотка в разговора?

-Все си мислех, че Тимпамара е моя измислица и след това разбрах, че е марка вино и дори се произвежда в Калабрия, родният ми край. Аз обаче не пия. Пък самата дума „тимпа“ на калабрийски диалект означава „пропаст“, или място, където свършва терена, нещо като край на земята. Така че се оказа сполучлива метафора – да означа мястото, където книгите умират.

-Българските читатели ще познаят ли в кой исторически период се развива действието на романа?

-Времето в „Малинверно“ е висящо и това е характерно за мен. Съзнателно пиша по този начин, защото не ме интересува историческия контекст, а човешката динамика.

-Да се прехвърлим в реалността. Къде живеете в момента?

-В Комо.

-Каква е ситуацията в страната ви и какво е вашето отношение към Джорджа Мелони, която стана първата жена премиер на Италия?

233236_b-Положението е трудно. Има сериозни икономически проблеми от изминалата ковид пандемия, сега от войната в Украйна. Инфлацията се увеличи, цените скочиха, сметките за ток се удвоиха. Определено не е добър момент за Италия. Що се отнася до политическата панорама, малко са хората, които уважавам там, защото няма личности, които да изпъкнат, още по-малко Джоржда Мелони е сред тях.

 

Разговора води: Людмила Еленкова

Превод от италиански: Елза Хаджийска

Снимката на автора е предоставена от изд. „Лемур“

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

casa del libro tambre

Къща от книги се крие в горите край Венеция

Постройката е изцяло дървена Създател на любопитната къща е един италиански архитект – Ливио де …