Начало / Автори / Хорхе Луис Борхес: „Нека другите се гордеят с броя на страниците, които са написали. Аз се гордея с тези, които съм прочел.“

Хорхе Луис Борхес: „Нека другите се гордеят с броя на страниците, които са написали. Аз се гордея с тези, които съм прочел.“

Jorge-Luis-BorgesЕдин от най-големите писатели на ХХ век, слепият аржентинец Борхес, който ни отвори очите за множество други невидими с тях чудеса, е роден на 24 август 1899 г. в Буенос Айрес. В сумрака на своето принудително уединение, той разсъждаваше за човека, живота, Бога и литературата с едно особено хладнокръвие, характерно за великите хора. Ако не прозвучи профански, Борхес превърна дефекта в ефект. И на това негово царствено умение ние дължим безсмъртни редове, пръснати из книги като „За ада и рая“, „Вавилонската библиотека“, „История на вечността“, „Смърт и компас“, „Пясъчната книга“, „Всеобща история на безчестието“,“Книга на въображаемите същества“, „Измислици“.

Сам учил се до последните си дни от книгите, той се превърна в учител – пряк или неволен – на много други писатели, пръснати по света, за които той беше и е икона и вдъхновение. Благодарение на него разказът и есето придобиха нови, непознати до този миг измерения, превърнаха се от хроника на познатото в игра на непостижимото. Тъкмо защото вярваше в нетленността на миражите, Борхес и до днес е бодър баща на нашите сънища и глас на изстраданата ни немота.

 

Съдбата на всеки човек, колкото и сложна и дълга да е, свършва в един-единствен миг – в мига, когато човек веднъж завинаги разбере кой е.

… в детството ме изумяваше, че буквите в затворената книжка през нощта не се разбъркват и изгубват…

Човек постепенно приема облика на своята съдба и накрая се отъждествява с обстоятелствата на живота си.

Свиквайки да преживяваме заедно с героите от романите техните несгоди, ние се опиваме и от собствените си беди.

Винаги съм си представял, че раят е библиотека.

Всъщност, не съм сигурен, че съществувам. Аз съм всички писатели, които съм чел, всички хора, които съм срещнал, всички жени, които съм обичал и всички градове, които съм посетил.

Дали съм с теб или без теб е единственият начин, по който измервам времето.

Писането не е нищо повече от управляване на мечти.

Да умреш за дадена религия  е много по-лесно, отколкото да живееш по нейните правила.

Засади собствените си градини и декорирай своята душа, вместо да чакаш някой да ти донесе цветя.

Не говори, освен ако не можеш да подобриш тишината.

Когато станеш на моята възраст, разбираш, че не си могъл да направиш нещата по-добре, отколкото си ги направил първоначално.

Когато писателите умрат, те стават книги, което, в края на краищата, не е толкова лошо превъплъщение.

Сънищата са нещо много повече, отколкото предполагаме. Те не само помагат да спим добре. Сънят е първата художествена дейност, първата малка театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме едновременно творецът, пиесата, зрителят, авторът. Това е най-старата художествена творба на хората… А и на животните, защото и те сънуват.

С времето научаваме, че да се извиняват могат всички, но да прощават истински са способни само извисените духом…

Не мога да спя, ако не съм заобиколен от книги.

Да се влюбиш е да създадеш религия, в която богът не е съвършен.

Раят и адът ми изглеждат несъразмерни. Човешките дела не заслужават толкова много.

Нищо не е построено върху камък. Всичко се строи върху пясък, но трябва да строим така, сякаш строим върху камък.

Животът, сам по себе си, е цитат.

Прочетете още

162466_b

Да се върнем към Хорхе Луис Борхес

Днес, 24 август, се навършват 117 години от рождението на великия аржентински писател Хорхе Луис …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *