Лира Литературно-рекламна Агенция
Личната колекция на писателя е от изключително значение
„Винаги съм си представял, че раят е библиотека”, казва на едно място аржентинецът и сам изгражда рая. Освен че е един от най-значимите южноамерикански писатели на миналото столетие, той е и страстен читател. Цял живот трупа книги, чете ги, прелиства ги и води записки.
Любовта му към тях подчертава и фактът, че едни от най-щастливите си години прекарва като библиотекар. През 50-те на миналия век дори става директор на Националната университетска библиотека в Буенос Айрес.
Живее в едно от предградията на аржентинската столица, това всъщност е и къщата, в която се е родил, преди семейството му да се премести в Европа. В периода 1938-1943 г. обаче отново я обитава. Трупа книги, които сега, 122 години след рождението му, са се превърнали в безценно наследство.
Сбирката на писателя съдържа общо около 2000 заглавия. По страниците на много от томчетата има и бележки, които Борхес си води, докато чете. Затова и вече в наше време архивирането на книгите протича бавно и сложно, страница по страница. За процеса си спомня и литературният историк Габриела Мелони, която казва: „Ставаше дума за операция, близка до хирургическа!”
Сред книгите на Хорхе Луис Борхес най-много са философските, историческите и онези за религиите. Точно това са и темите, от които черпи най-много вдъхновение за своите творби. Напълно в духа на магическия реализъм, в началото на 40-те години на миналия век, той създава разказ, наречен „Вавилонската библиотека“, в който описва въображаема Вселена, представляваща огромна библиотека – в нея са всички книги на света, които биха могли да бъдат измислени…
Голямото признание за писателя идва едва през 60-те на 20. век. Тогава Борхес печели заедно със Самюъл Бекет наградата Форментор. Фактът, че я получава заедно с добре известния ирландски драматург събужда любопитство към личността му. И така… светът открива Борхес. А в съкровищницата на литературата попадат „Пясъчната книга”, „Алефът”, „Всеобща история на безчестието” и много други творби.
Престижните награди, които печели писателят, слагат начало на латиноамериканския бум в литературата. В нарицателно за Борхес се превръща фактът, че е основоположник на магическия реализъм – точно с „Всеобща история на безчестието”
Иначе създателят на необикновени светове си отива, без да вижда нашия, земния. Зрението му се влошава в края на 60-те, докато не ослепява съвсем. За него се грижи майка му, починала на 99, а после икономката и личната му секретарка. Последните си дни прекарва в Женева, Швейцария. Отива си на 87, а свещеникът, който го посетил малко преди смъртта му, свидетелства, че е видял на смъртния одър „човек, изпълнен с много любов”. А посланието му към нас, неговите читатели, е точно толкова магично, колкото самото му пребиваване на Земята: „Този свят е толкова странен, че всичко може да се случи или да не се случи.“
