Лира Литературно-рекламна Агенция
Чилийският поет е роден преди 115 години
Един от най-влиятелните поети на миналото столетие се казва всъщност Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто. Когато решил да пише стихове, срещнал несъгласието на баща си. Затова решил да избере псевдоним. Намерил в едно списание странно звучащо име, което му харесало. Прибавил към него по-близкото за Чили Пабло – и така се родил Пабло Неруда.
Години по-късно поетът признава, че нямал понятие, че зад избрания от него псевдоним стои всъщност един от най-големите чешки писатели, живял в романтична епоха на надежди и стремежи – 19. век.
Нещо повече, в родината си чешкият Неруда е национална емблема – неслучайно улицата, на която е живял, една от най-важните в града, носи неговото име. Макар че хиляди туристи смятат, че тя е кръстена именно на нобеловия лауреат от Чили.
Латиноамериканският поет все пак символично благодари за името на своя предшественик. Той пътува до Чехия и поднася цветя на паметника на „кръстника” си – близо до неговия дом в пражката Мала Страна.
Иначе Пабло Неруда е човек на емоциите. От днешна гледна точка, със сигурност го очаква морален съд и #MeToo-запрещение… Новината, че летището в Сантяго де Чили може да приеме неговото име, изкара на улиците много защитници на правата на човека преди около година. Причината е в случка от края на 20-те, описана в мемоарите му. Там той признава, че изнасилил жена по време на служебно пътуване в Шри Ланка. „Имаше право да ме презира„, пише в изповедта си поетът.
Пабло Неруда умира само 12 дни след преврата в родината му през 1973-а. Това пък слага начало на неразплетени до днес догадки и съмнения. Преди шест години се стигна дори до ексхумация, която трябваше да даде отговор на въпроса дали е убит, или не. Категорична оценка обаче така и не последва.
Може да се каже, че Пабло Неруда е един по-миролюбив вариант на Че Гевара. Личен приятел на Салвадор Алиенде, той е известен колкото със стиховете си, толкова и с левите си убеждения. За популярността му говори и това, че името му се появява в култови сериали като „Семейство Симпсън” и „Как се запознах с майка ви”. Мадона превръща едно от стихотворенията му в своя песен. Родното му Чили пък организира фестивал за надуваеми балони с лика на поета. Сънародникът на Неруда Роберто Ампуеро – преподавател в университета в Айова, пише и книга, наречена „Случаят Неруда”.
Харесвал го и Борхес. В края на 60-те аржентинската легенда е попитана за мнението му за неговия чилийски колега. Тогава Борхес казва: „Аз съм аржентински поет, той е чилийски поет, той е на страната на комунистите, аз съм против тях. Така че той се държи много мъдро, като избягва срещата помежду ни, която ще е много нелепа и за двете страни.”
Но нека дадем думата на Пабло Неруда по най-убедителния начин, на който е способен. Със стих – в превод на български от Никола Инджов…
ИЗЦЯЛО ЖЕНА, узряла ябълка, топла луна,
от водорасли свежест, дъх от светло блато…
Каква мъгла прозрачна между твоите опори?
Каква антична нощ под сетивата мъжки?
Ах, любовта е път между звезди и водопади,
между застинал въздух и брашнени бури,
сражение между светкавици среднощни
и две тела в една-едничка лудост.
Обхождам с устни твоя малък космос,
крайбрежията и селенията твои,
в наслада се превръща детеродният огън,
пробягва пътищата на кръвта, докато
отново стане карамфил среднощен
и в сянката разцъфне мълниеносно.
