Лира Литературно-рекламна Агенция
Мишел Гейбъл е бестселъров автор, красива млада жена и специалист… в областта на финансите. На шега бихме казали, че по й приляга да се занимава с недвижими имоти, като имаме предвид увлекателния начин, по който разполага интериора във всеки свой роман. Името й нашумя у нас първо с „Парижкият апартамент“, после с логичното му продължение „Ще се видим в Париж“, а неотдавна, със съвсем вироглавата „Книга за лятото“. Дълго преследвахме Мишел, та накрая, явно видяла в нашия екип нещо от ината на собствените си героини, тя успя да ни вмести в натоварената програма от срещи с читатели и многобройни турнета, и ни изпарти едно сърдечно и лично интервю.
И в трите ваши книги, издадени досега на български, преплитате различни поколения, дори такива, които са отдалечени във времето. Как избрахте този похват?
Обичам да чета различни гледни точки, обичам също и да ги пиша! Забавно е да влезеш в ума на човек от миналото и да наблюдаваш как хората си приличат, независимо от времето и мястото.
Няма да ви питаме защо се спряхте на френската столица в „Парижкият апартамент“, обяснимо е любопитството на всички към този град, за нас по-интересни са историческите личности, които обхващате.
Харесва ми да пиша за жени, които по някакъв начин са били пренебрегнати от Историята. „Парижкият апартамент” е стъпва върху находката на реален апартамент, запечатан за 70 години. Фаталната Март дьо Флориан е живяла в същия дом, затова естествено беше да я включа в романа. Там е намерен неин портрет, нарисуван от Джовани Болдини, с когото тя е имала афера. Художникът рисувал всички емблематични за времето си личности, проучвах всеки човек, изобразен от него и така попаднах на Гладис Спенсър-Чърчил. Историята ѝ е толкова забележителна, че веднага разбрах коя ще бъде главната героиня в „Парижкият апартамент“
Откъде черпите информация?
Използвам биографии, статии във вестници, интервюта. Откъдето успея да намеря по нещо!
Вярвате ли, че събитията които пресъздавате, са се случили наистина?
Искам да направя историите си възможно най-достоверни. Повече се знае за Гладис Дийкън, херцогинята на Марлборо, отколкото за Март дьо Флориан, а конкретно от втората има страхотни цитати. В книгата съм използва думи, които тя е казала. Във всичките си романи вземам реални факти и вмъквам свой сюжет помежду им. Опитвам се да допълня смисъла на това, което знаем със сигурност. Целта ми е да стоя максимално близо до истината, въпреки че пиша художествена литература.
Били ли сте на местата в Париж, за които пишете?
Да! Била съм в Париж много пъти. Разбира се, не можах да вляза в апартамента, защото е частна собственост, но го разгледах отвън.
На коя от героините си се оприличавате?
Съпругът ми би казал, че на Сиси от „Книга за лятото”! И двете сме много целеустремени, но тя определено стига по-далеч в това отношение. Е, надявам се, че героините ми са по-интересни от мен.
А иска ли ви се понякога и вие да се забъркате в една интригуваща история?
Би било чудесно да съм част от атмосферата на „Парижкият апартамент“, също като Ейприл, тя е жена с характер и невероятна кариера. Но не бих искала да имам същите драми във връзките си като нея, харесвам живота си по-тих от този на героините ми.
Знаете ли за случая с недокоснатата 200 години библиотека в Белгия, която е принадлежала на френски интелектуалец, дeзертирал по време на революцията. Виждате ли тук потенциал за роман?
Не съм го чувала. Обикновено читатели ми изпращат линкове към истории за открити апартаменти и всякакви други места. Звучи много интересно, кой знае? Обожавам да пиша за „книжни” хора…
Мислите ли, че книгите ви са врата между два свята, например между Бел епок и нашето съвремие?
Надявам се, че отварям пролука, през която мнозина са се приплъзнали към прекрасния свят на Бел епок, докато четат моите книги. Трогната съм, щом някой ми каже, че съм му помогнала да избяга от действителността!
Неотдавна у нас излезе романът ви „Книга за лятото“. Как ви хрумна, че една къща, застрашена от струтване, показва устойчиви ценности? Нарочно ли я избрахте за символ?
Не съм използвала нарочно тази метафора, но тя си пасна добре с живота на героинята Бес Кодман. За доста хора представата за дом се състои от сигурност и стабилност, затова ситуацията на остров Нантъкет беше начин да покажа как някои се справят с една голяма промяна, докато междувременно анализират житейските ситуации в които се намират.
Какво правите в моментите, когато усетите, че нещо дестабилизира вашия свят?
Аз съм голяма късметлийка, имам стабилен живот. Харесвам си го така, затова когато нещо се разклати, ми е неприятно. Обикновено търся начин да подобря, или изцяло поправя ситуацията. Или пък се опитвам да открия как проблемът ще се реши в близко бъдеще. Ако не успея, просто го игнорирам и се фокусирам върху нещо друго.
Въпросите зададоха: Кристина Цонева и Людмила Еленкова
Превод: Кристина Цонева
