Лира Литературно-рекламна Агенция
След като „Сенки в снега“ ни отведе на литературна разходка из град Квебек от миналото и съвременността, с „Измамна светлина“ Луиз Пени ни връща в идиличното селце, където въздухът ухае на цветя и борови иглички, в бистрото на Оливие и Габри се предлага изискана храна и превъзходни клюки, а в книжарницата на Мирна – отбрани книги и приятелски разговор.
Единственото, което не е на мястото си, е трупът, открит в цветната градина на Клара Мороу. И то точно на сутринта след най-важната вечер в живота на художничката – първата ѝ самостоятелна изложба. След десетилетия усилена работа, съпроводени само с пренебрежение и насмешка от страна на квебекския арт елит, вернисажът ѝ в престижния Музей на съвременното изкуство в Монреал е сбъдната мечта и абсолютен триумф.
Освен че събужда асоциации със Злата вещица от Запада (намигване към любимата детска книга „Магьосникът от Оз“ от Лиман Франк Баум), появата на мъртвата непозната с алена рокля в лехата с дамски сърца на Клара слага край на празненствата по случай изложбата. А и за пореден път превръща уж идиличното селце (на което читатели от цял свят са присъдили титлата „канадската столица на мистериозните убийства“) в местопрестъпление.
Повикан по спешност, главен инспектор Арман Гамаш пристига в Трите бора, за да разследва убийството, в което заподозрени са не само Клара и всички нейни съседи и приятели, поканени на коктейла, но и изтъкнати представители на артистичните среди, уважили събитието.
Когато самоличността на убитата е установена, загадката се задълбочава още повече. Защото жертвата е Лилиан Дайсън – бивш арт критик и художник, спечелила си омразата на артистичните среди в Квебек преди цели двайсет години и изчезнала мистериозно след това. Защо се е завърнала Лилиан и по каква причина се е появила неканена на тържеството на Клара? По какво си приличат със Злата вещица от Запада и кой би пожелал смъртта ѝ?
„Измамна светлина“ е книга за света на изкуството – царство на светлосенки, в което нищо не е такова, каквото изглежда. Зад всяка усмивка се крие насмешка. Във всяка мила връзка има разбито сърце. На дъното на всяка вдигната за наздравица чаша се таи горчива завист.
Фокусирана върху образа на Клара, „Измамна светлина“ е повратна за поредицата книга. В свои интервюта и срещи с читатели Пени разказва, че именно непохватната художничка е героят, с когото най-много се идентифицира. Чрез нея показва собствената си неувереност и първи стъпки в света на литературата, неочаквания триумф след над трийсет издателски отказа на първия ѝ роман.
Но на фона на изтъканата от фалш и преструвки арт сцена, с нейните преситени колекционери, цинични дилъри и всемогъщи критици, „Измамна светлина“ е и история за вторите шансове. За старите приятелства, подложени на изпитание, за контраста между светлина и мрак и за всичко онова, което се крие в сенките, изпълнили човешкото сърце.
И когато Гамаш най-сетне разкрива истината, логично си задава въпроса дали тя не е поредната измамна игра на светлината…
