Лира Литературно-рекламна Агенция
Джон Скарлет, елитен британски разузнавач, шеф на МИ-6 от 2004 до 2009
Действието в „Операция „Сладкоугодник“ (2012) на Иън Макюън се развива в Англия в началото на 70-те години в МИ-5, британското контраразузнаване. Както авторът ни напомня на много места в книгата, това е времето на социални сблъсъци, на икономически упадък и слабо правителство. Стандартът на живота е спаднал толкова рязко, че сякаш е по-нисък от този в комунистическа Източна Германия.
Аз постъпих в МИ-6 през ноември 1971 г., точно през описания в романа период. Британските служби понасяха последствията от предателството на Филби-Бърджес-Маклийн-Блънт – Кеймбриджската група, действала по време на войната и след нея.
Главната героиня Серина, младата и привлекателна служителка в МИ-5, бива забъркана, лично и професионално, в края на тази драма, когато се озовава в консервативна организация, все още силно фокусирана, поне според историята в романа, върху идеологическата борба срещу съветския комунизъм, но внезапно се сблъсква с ирландския тероризъм. Службата трябва да се приспособи и към социалните претенции на профсъюзите, както и към професионалните изисквания на жените. Когато постъпва в МИ-5, Серина открива, че на жените не е позволено да заемат постове на пълноправни разузнавачи. МИ-5 е службата, която си позволява, мнозина биха казали незаконно, да влиза в идеологическа битка за сърцата и умовете на англичаните със СССР – авторитарният противник, който претендира, че е представител на истинската свобода. Битката, и следователно операцията, в която Серина е въвлечена, е тайна и поради тази причина изисква от тези, които я водят, да прибягват до хитрости и полуистини, които, влизайки във взаимодействие със сложни човешки отношения и страстна любовна история, са двигателят на действието в романа.
„Операция „Сладкоугодник“ не е шпионски роман в традиционния смисъл на думата. Истинската история е любовта между двама добронамерени и почтени млади хора от английската средна класа. Единият е обещаващ писател, склонен да критикува конвенционалното ляво мислене и принуден да търси средства за препитание, за да пише. Другата е неопитна служителка от контраразузнаването, на която е възложено да осигури това препитание, черпейки от правителствените фондове, без да казва на своя писател-любовник за намесата на правителството (на тайните служби). Ето така започва голямата измама – отначало с малки лъжи, който в крайна сметка водят предопределената да успее любовна връзка към неясен край.
Дали контекстът на националната криза и залитането на МИ-5 са правилно предадени и автентични? Донякъде. Доколкото си спомням, висшите ешелони и в двете служби бяха консервативни и изпитваха силна носталгия по военните победи. Повечето им служители бяха израснали професионално през периода на борбата срещу Съветския съюз и мнозина виждаха в това главната цел на професионалния си живот. Съществуваше инстинктивно, разбираемо, но глупаво съперничество между двете служби. И на двете им трябваше време, за да приемат жените като равнопоставени колеги. В това отношение МИ-5 се адаптира по-бързо, отколкото моята служба. Но назовете ми организация в обществения или частния сектор, която не се сблъскваше с това явление в началото на седемдесетте. Лесно е да си умен със задна дата.
Споменът ми за моята служба от онова време – и това важи и за МИ-5 – е като за малка сплотена организация от интелигентни хора, горди с работата си и изцяло фокусирани върху операции не само срещу Съветския съюз, но и върху широк спектър от задачи от областта на Студената война в постколониалния свят. И да, внезапно се сблъскахме с терористите на ИРА. Повечето от нас малко или никак не мислеха за войната на идеи, която не беше естествената сфера на действие на една оперативна служба. Във всеки случай бе трудно да се приеме Съветския съюз за идеологически – за разлика от военен – противник. Работих в Съветския съюз в средата на седемдесетте години. За мен и за много други беше ясно, че съветската идеология е мъртва. В това отношение вече бяхме спечелили. Дори в областта на сигурността и разузнаването, където КГБ оставаше наистина забележително, вече духаше вятърът на промяната. Експулсирането на 105 руски разузнавачи от Великобритания през 1971 г. ни изтласка на фронтовата линия и подготви почвата за някои от най-забележителните успехи на МИ-5 и МИ-6 през следващите две десетилетия. Колкото до МИ-5, бяха проведени операции, които, както сега знаем, са имали впечатляващи резултати.
„Операция „Сладкоугодник“ е интелигентен и сложно напластен роман, написан от роден разказвач като Макюън. Той ще погълне вниманието на много читатели, които впрочем едва ли ще си помислят, че това е вярна картина на службите за сигурност отпреди 40 години. А и защо би трябвало да бъде? Това е художествена литература, а не учебник по история.
Текстът е от вестник „Телеграф“
