Лира Литературно-рекламна Агенция
Писателят описва ситуацията около Брекзит като тотален нервен срив
На 18 април на английски език излиза от печат новата книга на Иън Макюън Machines Like Me, действието в която е ситуирано в алтернативна версия на Лондон от 80-те години на 20 век, съобщава Дойче веле. Великобритания е изгубила войната за Фолклендските острови, Маргарет Тачър се бори за властта, а Алан Тюринг е постигнал пробив в разработването на изкуствен интелект. На този фон любовта между двама души ще бъде поставена на изпитание отвъд всички разбирания.
Дойче веле: Каква идея стои зад новата ви книга?
Макюън: Романът е за млад мъж, чиито живот се разпада и който наследява малко пари след смъртта на майка си. Той ги профуква, купувайки си първия наистина реалистичен робот, де факто, изкуствен човек – разликите не се забелязват дори отблизо, интелектът е много висок, а движенията са плавни, човешки. Исках да изследвам нещо, което съвсем не е далече от нас. Животът ни е в съприкосновение с изкуствения интелект почти непрекъснато, така че това не е научна фантастика. Моят интерес към темата е морален, свързан е с това каква е емоцията да си в близък контакт с нещо, което сякаш има реално съзнание. Но можеш ли наистина да го повярваш?
Дойче веле: Във всичките ви книги има подобна морална дилема, но всъщност не става ясно вие страхувате ли се от тези неща, или не; представяте дълбоките въпроси, но не предлагате очевиден отговор.
Макюън: Всъщност няма очевиден отговор, а и аз приемам романите и изобщо това, което пиша, като форма на изследване на морала. Искам да поведа читателя на пътешествие, представяйки всяка теза по темата за изкуствения интелект. Защото той идва и ако ние не управляваме процеса, ще го направи Мексико или Китай. Като генетичното проектиране на бебета е. В Китай двама учени вече промениха генома на бебе, което е устойчиво на ХИВ. Проектът може да е значим, но пресича голяма граница. Така че моята работа е да изследвам тази тема заедно с читателя, да го поведа на това пътешествие, да поговорим по темата.
Дойче веле: Винаги сте били отявлен критик на Брекзит. Как ви се струва настоящата ситуация?
Макюън: В момента никой не знае накъде сме се запътили и сме в тотален нервен срив, остава ни само да изчакаме и да видим какво ще ни донесе бъдещето. Вляво имаме опозиционен лидер, който също е враждебен към ЕС. Така че тези от нас, които винаги сме смятали, че трябва да останем в съюза и да насочим политическите си усилия към градовете, които останаха разорени след управлението на Маргарет Тачър, в момента нямаме политическо представителство. Всъщност в момента в парламента няма никой, който да изразява волята на почти половината страна, която иска да остане в съюза. Но ние знаем, че забавянето на споразумението е само началото, предстои ни дълъг, дълъг път на преговори с ЕС. Защото ако се приеме сделка с условията на Тереза Мей, ще бъдем в много странно положение. Ще трябва да платим 39 милиарда евро, а в замяна да получим само това, което ни отпуснат. Затова и много работодатели гласуваха против нея.
Дойче веле: Твърди се, че Брекзит е насочен срещу т.нар. либерален градски елит, чувствате ли се лично засегнат?
Макюън: Не, и мисля, че това е поредната полулъжа, подхвърлена по време на кампанията за излизането от съюза. Защото 16,2 млн., гласували „против” Брекзит, си е доста голяма бройка като за елит, а вероятно се е увеличила. А не бива да забравяме, че когато се състоя референдумът, имаше много 16-годишни, които искаха да се включат, но не можеха. Е, вече имат право да гласуват и всички проучвания сочат, че те са твърдо „за” оставане в ЕС. Това са милион и половина или дори два в подкрепа на съюза. Единственият проблем е как да накараме 18-годишните да се замъкнат да гласуват, това е проблем на всички демократични общества; винаги възрастните са тези, които гласуват повече. Възрастните са тези, които ще изберат следващия консервативен премиер на страната.
Дойче веле: Бихте ли се включили в кампания за нов референдум?
Макюън: Да, бих, дори пиша уводна статия за Гардиън по темата. Но всъщност всеки читател на Гардиън е привърженик на оставането в ЕС, така че какъв е смисълът от нея освен да донесе удовлетворение на хората, които и без това са на същото мнение. Предполагам, че трябва да пиша за Дейли Мейл. Но ако се стигне до втори референдум, ще отделя всяка минута от времето си, за да го подкрепя.
Лира.бг по материали на Дойче веле
