Лира Литературно-рекламна Агенция
Причината да четат повече от мъжете е биологична
Различията в мозъка предопределят разликата в заниманията. Жените са по-склонни към уединени дейности, а също така лесно намират какво да правят, когато са сами. Психолозите твърдят, че затова и книгите са по-близо до същността им. Учените го потвърждават.
Но и самите писатели имат какво да кажат… Преди няколко години британският автор Иън Макюън се посвещава на интересен експеримент заедно със сина си. Взимат 30-ина книги и ги раздават в един от лондонските паркове. Забелязват, че жените реагират с усмивка и огромна радост, докато мъжете се чувстват неудобно, виждат в жеста нещо съмнително или пък отказват, без да коментират. После носителят на „Букър” пише в специална статия: „Ако жените престанат да четат, литературата ще умре!”
Едно изследване в Америка потвърждава това, което творецът установил по най-простичкия начин. Според него броят на мъжете, прочели поне една книга за последната година, намалява; при жените пък тенденцията е обратна – четящите са повече.
Има и друга тенденция. За нея пише сп. In These Times. Критиката и писателите съзнателно се нагласят според вкусовете изключително на женската аудитория. Същото е и с блоговете – те се списват повечето пъти именно от жени. Четящите мъже, така да се каже, са оцеляващ вид. Защото в най-добрия случай им препоръчват неподходящото заглавие. Това едва ли засилва ентусиазма им да продължат да са запалени по книгите.
Психолозите обаче отвръщат, че процесът е естествен. Емоционалната натура на всяко момиче е такава, че то стои по-близо до книгите и четенето. Така в още най-ранна възраст свикват с компанията им и дори се пристрастяват към тях.
Има обаче и големи разлики. Проявява се най-вече в Далечния Изток. В Япония и Корея например жените и мъжете четат по равно или дори повече. Разбира се, отделни издания носят славата си на „мъжки”. Най-разпространен пример в това отношение е „Хари Потър”. Поредицата на Дж. К. Роулинг води до бум сред четящите момчета.
Както казахме, бизнесът също се насочва деликатно към женска аудитория. Издателите са по-склонни да черпят дивиденти именно от нея, отколкото от по-трудно разработваемата мъжка. В по-дългосрочен план това е довело и до феномени като любовния или розовия роман. Споменахме „Хари Потър” във функцията му на книга за момчета, а какво да кажем за читател(к)ите на Е Л Джеймс и нейните „50 нюанса сиво”?!
Хубавото е, че според всички жените и мъжете, които четат, се чувстват свързани именно от книгите. Тоест, много по-лесно се харесват взаимно на базата на факта, че четат. Дори после да възникнат противоречия относно това какво четат. Но първата крачка е направена. Книгите пак са ни събрали.
